Ново изследване показва, че неандерталците са изчезнали от Иберийския полуостров, смятан доскоро за последното им убежище, преди около 45 000 години, съобщава сп. „Сианс е авнир„.

Това означава, че те са изчезнали от Иберийския полуостров по-рано, отколкото от останалата част от Европа.

До неотдавна се смяташе, че този регион е бил последното им убежище преди 32 000 или 24 000 години.

През август 2014 г. международен екип прецени, че неандерталците вероятно са изчезнали от лицето на планетата преди 39 000 – 41 000 години.

Заключенията на учените, които бяха публикувани в сп. „Нейчър“, бяха базирани върху датиране на 200 проби от кости, раковини и въглища от около 40 обекта в различни страни – от Русия до Испания.

Този път изследователи от Тенерифе ползвали термично или оптично стимулирана луминисценция, за да направят нова преценка на находки от обекта Ел Салт в Аликанте в югоизточната част на Испания, където са открити сечива, кости от дивеч, следи от огньове, зъби от неандерталци. Така установили, че обектът е бил обитаван преди 60 000 години.

След това пребиваванията на неандерталци там станали по-редки и обектът бил изоставен преди около 45 000 години. Всъщност през тази епоха в района и съседните области имало голяма суша.

За пръв път изследователи датират директно останки от неандерталци.

Получените резултати навеждат на мисълта, че в този регион неандерталците са изчезнали по-рано, отколкото се смяташе досега – преди около 45 000 години.

Гръцкият премиер Алексис Ципрас заяви, че страната му има исторически дълг да поиска военни репарации от Германия, предаде Франс прес.

„Има морално задължение към нашия народ, към историята, към всички европейски народи, които се биха и проляха кръвта си срещу нацизма,

има историческо задължение да поискаме от Германия военни репарации

и връщане на насилствения заем, наложен от нацистите на страната ни, който не бе върнат“, заяви премиерът в програмната си реч тази вечер пред парламента.

По този въпрос Германия вече каза „не“ на Гърция, добавя агенцията.  

Гръцкият премиер заяви още, че неговото правителство иска да изпълни всички обещания от предизборната кампания и

наред с това да обслужва дълга на страната.

Според него това може да стане с „междинна програма“, каквато правителството иска от европейските партньори. „Непоклатимото решение на правителството е да изпълни всички свои обещания от кампанията. Това е въпрос на чест и уважение към демокрацията“, каза Ципрас.

Той покани страните партньори да седнат около масата за преговори, за да обсъдят как да стане погасяването на дълга.

„Възстановяването на народния суверенитет, на икономическата самостоятелност и ролята на страната като пълноправен член на Европейския съюз, както и преодоляването на хуманитарната криза вътре в страната – това са главните задачи на правителството на националното спасение“, каза още Ципрас.

До момента новият гръцки премиер обяви серия от мерки за орязване на облагите на политиците – забрана на министерските коли и продажба на един от самолетите, използвани от министър-председателя.

„Първият приоритет на правителството е да излекува големите рани от спасителния план“, каза той тази вечер.

Премиерът обеща, че основната битка на кабинета ще бъде срещу корупцията и борбата срещу укриването на данъци.

Той обяви също, че ще възстанови по законодателен път обществената телевизия ЕРТ, която бе закрита от предишното правителство през юни 2013 г., за да бъдат спестени пари. Той нарече закриването на телевизията престъпление срещу гърците и демокрацията.

Точно два месеца откакто вложителите в Корпоративна търговска банка (КТБ) могат да се разпореждат с парите си, са разпоредени 3 милиарда и 452 милиона лева. От началния ден на изплащането – 4 декември 2014 г., до 17.00 ч. днес, 4 февруари, 99 700 вложители в КТБ са се разпоредили с гарантираните си влогове, става ясно от сайта на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Общата сума на гарантираните сметки е 3,6 милиарда лева.

Почти половин година вложителите в КТБ нямаха достъп до парите си, като едва на 4 декември 2014 г. започна изплащането на гарантираните суми на вложителите.

До производство по несъстоятелност на банката се стигна, след като на 6 ноември БНБ отне лиценза й. Бе обявено, че отрицателният капитал на КТБ е над 3,7 млрд. лева и тя не отговаря на капиталовите изисквания.

Кризата с КТБ е първата по рода си след въвеждането на валутния борд в България през 1997 г. В началото на януари по искане на Върховната касационна прокуратура хамали и служители на прокуратурата изнесоха колекция скъпи картини и културни ценности на Цветан Василев от централата на КТБ на площад „Гарибалди“. Изземването на скъпите предмети продължи няколко дни. От централата на банката бяха изнесени и редки и ценни монети, докато тежко въоръжени полицаи охраняваха на площад „Гарибалди“. Твърди се, че най-скъпата монета е от САЩ, стойността й е над 7 млн. евро.

На 13 януари тричленен състав на ВАС остави без разглеждане жалбата против решението на БНБ от ноември миналата година за отнемане на лиценза на КТБ. Преди дни стана ясно и че няма да има публичен случаен избор на съдиите от ВАС за делото КТБ.

Президентът на Русия Владимир Путин е крайно обезпокоен от ситуацията в Донбас и призовава страните в конфликта да прекратят бойните действия. Това заяви днес по повод провала на мирните преговори в Минск говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС.

Друг източник от президентската администрация, пожелал анонимност, каза, че е съгласен с твърдата позиция, отстоявана в беларуската столица от „опълченците“, както и с днешните им заявления. По думите му „на фона на случващото се, на фона на широкомащабните бойни действия, е трудно да не се съгласим с тяхната (на бунтовниците) логика и тяхната твърда позиция е напълно възможно да бъде разбрана“. Според представителя на Кремъл присъствалият на преговорите в Минск руски посланик в Украа Михаил Зурабов положил много усилия да склони „опълченците“ да продължат преговорите. Но „в настоящата ситуация всеки потенциал на влияние има своите предели“, добавил чиновникът, цитиран от ТАСС.

Ръководството на самообявилата се Донецка народна република (ДНР) не изключва необходимостта от разполагане на мироопазващи сили след прекратяването на огъня в Източна Украйна и очертаването на разделителна линия между страните в конфликта.

Това заяви днес представителят на ДНР на минските преговори Денис Пушилин, цитиран от ТАСС.

Пушилин коментира, че ако Вашингтон достави на Киев нападателни оръжия, това ще влоши ситуацията и войната ще бъде продължителна.

По думите му по време на конфликта в Донбас са загинали 7000 души, 80-90 процента от които цивилни. Той окачестви като „имитация“ преговорите с правителството на Украйна, но каза, че в ДНР се готвят списъци за размяна на пленници с украинската страна. Пушилин заяви, че „опълченците“ освобождават пленници само под формата на размяна, и обвини властите в Киев, че събирали пари от роднини на пленниците като откуп, за да бъдат освободени, съобщи ТАСС.