Ако британците гласуват за напускане на ЕС на референдума за членство в края на 2017 г., правителството ще трябва да намери начин да го извърши, заяви премиерът Дейвид Камерън, цитиран от агенция Ройтерс.

Публикувано в четвъртък проучване на общественото мнение показа, че

повечето от британците, които вече са решили как ще гласуват, ще подкрепят излизане от ЕС.

Премиерът Камерън подчерта, че не смята, че напускането на ЕС би било правилното решение, ако успее да постигне планираните реформи в отношенията с блока.

„Британската общественост ще вземе своето решение. Ние трябва да изпълним това решение, каквото и да е то”, заяви той в предаване по Би Би Си. „Не мисля, че излизането от ЕС е правилният отговор, но ако британците решат това, правителството ще трябва да намери начин”, добави премиерът.

Засега британското правителството не подготвя планове за случай на напускане на ЕС.

Вместо това Лондон се съсредоточава върху плановете за предоговаряне на отношенията с ЕС и за организиране на референдума, заяви Камерън и изрази увереност, че може да се постигне споразумение по най-спорния въпрос от неговите предложения – плановете за ограничаване на социалните плащания за мигранти от ЕС.

Британският премиер се надява на успех още на срещата на лидерите на ЕС следващия месец в Брюксел. Ако обаче през февруари не се постигне споразумение, референдумът може да се състои през септември или по-късно.

Ако обаче преговорите с ЕС не дадат резултат, Камерън не изключва никакви варианти за референдума през 2017 г., предаде Франс прес. Самият премиер не обвързва политическата си съдба с референдума.

„Ще остана премиер, даже ако след референдума Великобритания прекрати членството си в ЕС”, подчерта Камерън

и посочи, че собственото му бъдеще в политиката зависи не от референдума, а от провеждането му. „Ако кариерата ми зависеше от изхода от референдума, това би могло да попречи на обективността на гласуването”, заяви той.

В. „Сънди телеграф” обаче посочи, че на евроскептичните министри от британското правителство се препоръчва да не споменават в официални речи аргументи в полза на излизането на Великобритания от ЕС.

В същото време министрите, които подкрепят европейското членство на страната, се подканват да излагат аргументите си. Според изданието десните консерватори са възмутени от това, което смятат за опит на премиера Камерън да контролира обществения дебат, като затвори устите на евроскептиците от собствената си партия.

Подобно поведение може да доведе до нов бунт сред членовете на кабинета, предупреждава в. „Сънди телеграф”. Освен това то ще подхрани и

съмнения, че премиерът Камерън и първият министър Джордж Озбърн вече са решили да водят кампания за задържане на Великобритания в Европа

и използват държавния апарат, за да повлияят на резултатите от референдума, отбелязва изданието.

Шестима министри от действащото британско правителство са заявявали пред в. „Сънди таймс”, че ако на референдума победят евроскептиците, Камерън би трябвало да подаде оставка като поддръжник на оставането на Великобритания в ЕС. Вестникът вече съобщи, че при подобен сценарий половината от министрите на правителството ще подкрепят оставката на премиер, който е заложил политическия си авторитет.

Гръцкият премиер Алексис Ципрас заяви, че страната му има исторически дълг да поиска военни репарации от Германия, предаде Франс прес.

„Има морално задължение към нашия народ, към историята, към всички европейски народи, които се биха и проляха кръвта си срещу нацизма,

има историческо задължение да поискаме от Германия военни репарации

и връщане на насилствения заем, наложен от нацистите на страната ни, който не бе върнат“, заяви премиерът в програмната си реч тази вечер пред парламента.

По този въпрос Германия вече каза „не“ на Гърция, добавя агенцията.  

Гръцкият премиер заяви още, че неговото правителство иска да изпълни всички обещания от предизборната кампания и

наред с това да обслужва дълга на страната.

Според него това може да стане с „междинна програма“, каквато правителството иска от европейските партньори. „Непоклатимото решение на правителството е да изпълни всички свои обещания от кампанията. Това е въпрос на чест и уважение към демокрацията“, каза Ципрас.

Той покани страните партньори да седнат около масата за преговори, за да обсъдят как да стане погасяването на дълга.

„Възстановяването на народния суверенитет, на икономическата самостоятелност и ролята на страната като пълноправен член на Европейския съюз, както и преодоляването на хуманитарната криза вътре в страната – това са главните задачи на правителството на националното спасение“, каза още Ципрас.

До момента новият гръцки премиер обяви серия от мерки за орязване на облагите на политиците – забрана на министерските коли и продажба на един от самолетите, използвани от министър-председателя.

„Първият приоритет на правителството е да излекува големите рани от спасителния план“, каза той тази вечер.

Премиерът обеща, че основната битка на кабинета ще бъде срещу корупцията и борбата срещу укриването на данъци.

Той обяви също, че ще възстанови по законодателен път обществената телевизия ЕРТ, която бе закрита от предишното правителство през юни 2013 г., за да бъдат спестени пари. Той нарече закриването на телевизията престъпление срещу гърците и демокрацията.

Международния трибунал в Хага иска бившият лидер на босненските сърби Радован Караджич да бъде осъден на доживотен затвор, съобщи Франс прес, цитирана от БГНЕС.

Караджич е обвинен в геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления по време на войната в Босна (1992-1995). Той трябва да отговаря за избиването на близо 8 хил. босненски мюсюлмански мъже и момчета в Сребреница през юли 1995 г. – най-ужасното клане в Европа след Втората световна война.

„Доживотният затвор е единствената уместна присъда“,

е заявил прокурорът на Трибунала в Хага в публикуван днес документ, три дни преди заключителните пледоарии на обвинението и защитата.

„Под неговото командване и контрол подчинените на Караджич и техните сътрудници прогониха, убиха, измъчваха и малтретираха по един или друг начин стотици хиляди мюсюлмани и хървати“, посочил още прокурорът във финално комюнике по делото.

„Мащабът на тази престъпна кампания е голям“, допълни той.

Прокурорите твърдят, че Караджич, покойният президент на Югославия Слободан Милошевич и генерал Ратко Младич са работели заедно за „прочистването“ на босненските мюсюлмани и хървати от босненските сръбски територии след разпадането на Югославия през 1991 г.

Освен за геноцид Караджич отговаря и по обвинения за 44-месечната обсада на босненската столица Сараево, която приключи през ноември 1995 г., а броят на жертвите бе близо 10 хил. души.