Хиляди и хиляди руски войници и военна техника присъстват в Източна Украйна в подкрепа на проруските сепаратисти, които се бият срещу украинската армия, заяви помощник-държавният секретар на САЩ по европейските и евразийските въпроси Виктория Нюланд на слушания в комисията по външните работи на Камарата на представителите.

„Бих казала, че те са хиляди и хиляди“, цитира Франс прес отговора на Нюланд на въпроса колко руски военни има в източна Украйна.

„От декември Русия е прехвърлила стотици единици военна техника, включително танкове и други бронирани машини, както и тежка артилерия. Руската армия има своя собствена командна структура в Източна Украйна с всички офицерски чинове“, добави Нюланд.

Тя отказа да коментира по-подробно числеността на руските войски в Източна Украйна с аргумента, че изслушването ѝ пред комисията за външни работи на Камарата на представителите не протича при закрити врата и не е класифицирано като поверително.

„Както каза президентът (Барак Обама) неотдавна, те (руснаците) финансират войната, подхранват я, командват я и я контролират“, обвини Нюланд, която ръководи отдела на Държавния департамент за Европа.

Вчера Обама, френският президент Франсоа Оланд и германската канцлерка Ангела Меркел обещаха „силна реакция“ на Запада в случай на „сериозно нарушение“ на въведеното в Източна Украйна прекратяване на огъня и призоваха за по-силна роля на ОССЕ при следене на спазването на това примирие, отбелязва АФП.

Президентът Барак Обама все още не е взел решение по въпроса за изпращане на оръжия за Украйна, за да се защитава тя от атаките на сепаратистите в източната част на страната, активно подкрепяни от Русия, продължи Нюланд, цитирана от Асошиейтед прес.

Тя добави, че президентът получава препоръки и съвети от редица правителствени агенции по въпроса, но още не взел решение.

АП отбелязва, че конгресната комисия засилва натиска върху Обама да изпрати оръжия в Украйна. Много европейски правителства обаче са против изпращане на каквато и да е американска военна подкрепа за украинското правителство, опасявайки се, че това само ще налее масло в огъня на войната, който пряко да въвлече и Русия.

Нюланд съобщи, че тази седмица американски екип ще обсъжда в Европа възможно затягане на санкциите срещу Русия, ако мирното споразумение от Минск не се спазва. Тя изрази загриженост от новините за тежък артилерийски обстрел около Донецк и по шосето за Мариупол, както и за нов руски конвой, навлязъл на украинска територия. Според нея са регистрирани 100 нарушения на примирието.

Нюланд добави, че санкциите, забраняващи на американски и европейски компании да оперират в Крим, остават в сила, докато полуостровът не бъде върнат под контрола на Киев. Тя уточни, че изпълнението на споразуменията от Минск не е обвързано със санкциите, наложени заради анексирането на Крим от Русия.

Украинските власти и проруските бунтовници в Източна Украйна са подписали споразумение, позволяващо да започне изтеглянетото на тежките оръжия от фронтовата линия, каза за Франс прес висш украински военен.

Генерал Олександър Розмазнин заяви, че документите са подписани.

Според някои медии това може да започне още днес, но генералът каза, че още е рано да се каже кога ще започне този процес.

Един от командирите на бунтовниците – Едуард Басурин, също заяви, че през изминалата нощ е подписан план, който трябва да започне да се изпълнява днес и оръжията да бъдат изтеглени до две седмици, предаде Ройтерс, цитирайки Интерфакс.

Изтеглянето на тежките въоръжения – за украинските войски от фактическата разделителна линия, а за сепаратистите – от договорената през септември, е втората точка от Минските споразумения, подписани на 12 февруари.

Преди подписването държавният секретар на САЩ Джон Кери предупреди, че

САЩ предвиждат да наложат много скоро нови тежки санкции срещу Русия,

която смятат за отговорна за нарушаването на договореното прекратяване на огъня в Украйна.

На съвместна пресконференция в Лондон с британския министър на външните работи Филип Хамънд, Кери определи превземането на Дебалцево от проруските сепаратисти като едно от най-скандалните нарушения на споразуменията от Минск. Президентът на САЩ Барак Обама ще разгледа още през следващите дни възможните варианти, отбеляза държавният секретар. Той увери, че подготвяните нови санкции ще имат тежки последици за руската икономика.

Президентът на Русия Владимир Путин е крайно обезпокоен от ситуацията в Донбас и призовава страните в конфликта да прекратят бойните действия. Това заяви днес по повод провала на мирните преговори в Минск говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС.

Друг източник от президентската администрация, пожелал анонимност, каза, че е съгласен с твърдата позиция, отстоявана в беларуската столица от „опълченците“, както и с днешните им заявления. По думите му „на фона на случващото се, на фона на широкомащабните бойни действия, е трудно да не се съгласим с тяхната (на бунтовниците) логика и тяхната твърда позиция е напълно възможно да бъде разбрана“. Според представителя на Кремъл присъствалият на преговорите в Минск руски посланик в Украа Михаил Зурабов положил много усилия да склони „опълченците“ да продължат преговорите. Но „в настоящата ситуация всеки потенциал на влияние има своите предели“, добавил чиновникът, цитиран от ТАСС.

Ръководството на самообявилата се Донецка народна република (ДНР) не изключва необходимостта от разполагане на мироопазващи сили след прекратяването на огъня в Източна Украйна и очертаването на разделителна линия между страните в конфликта.

Това заяви днес представителят на ДНР на минските преговори Денис Пушилин, цитиран от ТАСС.

Пушилин коментира, че ако Вашингтон достави на Киев нападателни оръжия, това ще влоши ситуацията и войната ще бъде продължителна.

По думите му по време на конфликта в Донбас са загинали 7000 души, 80-90 процента от които цивилни. Той окачестви като „имитация“ преговорите с правителството на Украйна, но каза, че в ДНР се готвят списъци за размяна на пленници с украинската страна. Пушилин заяви, че „опълченците“ освобождават пленници само под формата на размяна, и обвини властите в Киев, че събирали пари от роднини на пленниците като откуп, за да бъдат освободени, съобщи ТАСС.

НАТО планира да разположи нови бази в Източна Европа в отговор на кризата в Украйна и новата военна доктрина на Русия, става ясно от серия интервюта на генералния секретар Андерс Фог Расмусен, публикувани в няколко европейски вестника, сред които британският „Гардиън“, френският „Фигаро“ и германският „Зюддойче цайтунг“. 

Расмусен посочва, че Алиансът трябва да е способен да действа бързо, но за тази цел се нуждае от условия в страни домакини. Това ще означава предварително организиране на доставки, екипировка, подготовка на инфраструктура, бази, командване. 

„Основната идея е, че

в бъдеще ще станем свидетели на много по-видимо присъствие на НАТО на Изток“,

казва генералният секретар. 

На предстоящата среща на върха на НАТО в Уелс в началото на септември, където ще бъде обсъден план за действие в този смисъл, обаче ще бъде направен опит да се избегне терминът „постоянни“ по отношение на базите, тъй като страните членки не са единни в отношението си към засилване на присъствието на Алианса на Изток. 

Докато Полша и трите балтийски държави настояват за увеличаване на присъствието, Франция, Италия и Испания, както и Германия се притесняват да не провокират Русия. 

Наистина

Русия едва ли ще посрещне този ход без силна реакция,

коментира „Гардиън“.

Едно от възможните решения според Расмусен е домакинството на базите за бъде организирано на ротационен принцип между източните държави членки на НАТО. 

Генералният секретар еднозначно отговаря с „да“ на въпроса дали в Източна Европа все пак ще има постоянни международни сили под флага на НАТО и допълва: „За да предотвратя недоразуменията, използвам фразата „за толкова дълго, колкото е необходимо“.

Генералният секретар на НАТО, чийто мандат изтича тази есен, подчертава: „Трябва да се изправим лице в лице с реалността, че Русия не смята НАТО за партньор.

От стратегически партньор на Алианса Русия се превърна във враждебна сила,

която се усъвършенства в това, което Алиансът нарича „хибридна война“, отбелязва Расмусен и допълва, че от войната в Грузия през 2008 г. насам се наблюдава значителна промяна в руския военен подход и възможности. 

Хибридната война, пояснява той, е комбинация от традиционна конвенционална война, смесена с информационни и най-вече с дезинформационни операции. 

„Видяхме, че руснаците подобриха възможностите си да реагират бързо. За много кратко време те могат да превърнат голямо военно учение в нападателна бойна операция“, казва Расмусен, цитиран от „Гардиън“.

Той повтори и твърдението, че Русия е струпала хиляди свои военни на границата с Украйна и дори използва артилерията си, за да стреля по съседката си. 

Информацията му се основавала на собствени разузнавателни данни на НАТО, както и „много доклади“.

На срещата на върха на НАТО се очаква да бъде взето решение за подпомагане на изграждането и модернизиране на сектора на сигурността в Украйна, посочва още Андерс Фог Расмусен. 

Планира се създаването на „доверителни фондове“ за финансиране на военната логистика, изграждането на командни и контролни структури и киберзащита.