1008 лв. месечно получават „златните момичета“ заради бронзовия медал от Рио, но Цветелина Стоянова няма да получи нищо. 

Тя заслужава да получи всичко, което се полага на момичетата от ансамбъла по художествена гимнастика, спечелил бронзов медал на олимпиадата в Рио, заяви треньорката Нешка Робева пред „България Днес„.

Бронзовият ансамбъл на България в снимки

Думите й бяха подкрепени и от настоящата наставничка на националния отбор Ина Ананиева.

На Цвети Стоянова, която през юни падна от шестия етаж от блока, в който живее с баба си в столичния квартал „Надежда“, не се полага премия за бронзовия медал.

Момичетата от ансамбъла ще си разделят общо 675 хиляди лева, а треньорският им щаб – 236 250 лева. Цвети я няма в този списък. Цвети беше част от отбора, но не игра в Рио.

Олимпийската пенсия ще бъде давана до края на живота и започва да се превежда след края на активната състезателна кариера.

Цвети Стоянова и момичетата от ансамбъла в снимки

Цвети не фигурира и в този списък.

Цвети Стоянова: Един ден ще се усмихна истински

На 2 август тя бе изписана от реанимацията

На 14 юни 22-годишната Цвети Стоянова беше приета по спешност в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” в съзнание, но в много тежко състояние след падане от 6-ия етаж.
В противошокова зала дежурният екип констатира, че пациентката е с т. нар. „политравма”. Един от най-добрите екипи я оперира по спешност, заради разкъсване на далака, което причини голям кръвоизлив. След като кръвоизливът бе овладян, момичето бе настанено в Централна реанимация на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”.
На 2 август тя бе изписана от реанимацията. 
По време на престоя ѝ там лекарите са я лекували по най-съвременните стандарти на медицината.
Извършена ѝ е операция на гръбнака – голяма по обем интервенция на тежкото счупване на гръбнака с притискане на нервните структури. Операцията е била успешна. В края на август екипът на проф. Габровски постави диск и стабилизация в областта на шията ѝ. Златното момиче бе изписана от „Пирогов“ на 6 септември. 

Изпълнителната агенция „Медицински одит“ е глобила с 2000 лева пловдивска педиатърка за смъртта на дете. Това става ясно от решение на Административния съд в Пловдив, което не подлежи на обжалване.

Иван Маринов, на година и 4 месеца, е умира от пневмония няколко часа, след като д-р Магда Илиева от Университетската болница „Св. Георги“ в Пловдив отказва да го хоспитализира, се посочва в съдебния акт.

Детето е заведено на преглед в звеното за детски болести към Спешното отделение на „Св. Георги“ на 19 ноември 2013 г. към 23:30 ч. С него е баба му, която го гледа.

Момченцето е със затруднено дишане и температура. Преглежда го д-р Магда Илиева, която му поставя диагнозата „неуточнена пневмония“, без да назначи изследвания.

Тя преценява, че детето трябва да бъде настанено в болница, но тъй като в „Св. Георги“ няма свободни легла, насочва бабата към общинската болница „Св. Мина“.

Не изпраща линейка да транспортира детето до другото здравно заведение и бабата тръгва с него сама. 10 минути след полунощ момченцето е хоспитализирано в „Св. Мина“, но към 3 часа състоянието му рязко се влошава и то умира.

Впоследствие става ясно, че ден по-рано – на 18 ноември 2013 г., бабата на два пъти води детето за преглед в Спешното отделение на Университетската болница. То е прегледано от дежурния лекар д-р Веселина Дундекова, която го диагностицира с „остър бронхит“, предписва антибиотик и го насочва за лечение към личния лекар.

Същия ден детето пак е отведено в УМБАЛ, този път с линейка на „Спешна помощ“.

Прегледът отново е извършен от д-р Дундекова, направена е и консултация с дежурния лекар в Клиниката по педиатрия.

Диагнозата отново е „остър бронхит“, но детето не е хоспитализирано като спешен случай.

След смъртта на момченцето прокуратурата се самосезира, но разследването все още не е приключило.

Междувременно след проверка от Изпълнителната агенция „Медицински одит“ са констатирани нарушения на здравните стандарти и на д-р Магда Илиева е наложена глоба от 2000 лв., тъй като не е назначила изследвания и не е организирала транспортирането на детето до другата болница с линейка.

Педиатърката обжалва санкцията, но тя е потвърдена от Пловдивския административен съд.

Точно два месеца откакто вложителите в Корпоративна търговска банка (КТБ) могат да се разпореждат с парите си, са разпоредени 3 милиарда и 452 милиона лева. От началния ден на изплащането – 4 декември 2014 г., до 17.00 ч. днес, 4 февруари, 99 700 вложители в КТБ са се разпоредили с гарантираните си влогове, става ясно от сайта на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Общата сума на гарантираните сметки е 3,6 милиарда лева.

Почти половин година вложителите в КТБ нямаха достъп до парите си, като едва на 4 декември 2014 г. започна изплащането на гарантираните суми на вложителите.

До производство по несъстоятелност на банката се стигна, след като на 6 ноември БНБ отне лиценза й. Бе обявено, че отрицателният капитал на КТБ е над 3,7 млрд. лева и тя не отговаря на капиталовите изисквания.

Кризата с КТБ е първата по рода си след въвеждането на валутния борд в България през 1997 г. В началото на януари по искане на Върховната касационна прокуратура хамали и служители на прокуратурата изнесоха колекция скъпи картини и културни ценности на Цветан Василев от централата на КТБ на площад „Гарибалди“. Изземването на скъпите предмети продължи няколко дни. От централата на банката бяха изнесени и редки и ценни монети, докато тежко въоръжени полицаи охраняваха на площад „Гарибалди“. Твърди се, че най-скъпата монета е от САЩ, стойността й е над 7 млн. евро.

На 13 януари тричленен състав на ВАС остави без разглеждане жалбата против решението на БНБ от ноември миналата година за отнемане на лиценза на КТБ. Преди дни стана ясно и че няма да има публичен случаен избор на съдиите от ВАС за делото КТБ.

За разлика от останалите страни на ЕС България има малък държавен дълг – 18.5% от БВП през 2012 г., но огромен и непрекъснато нарастващ от 2005 г. насам корпоративен дълг – 21.7% от БВП, което блокира растежът на икономиката.

Това заяви заместник-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Камен Колев, предаде репортер на БГНЕС.

Колев представи анализ на изследване на камарата за задълженията на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката. 169 млрд. лв. са тези задължения и представляват по обем два пъти БВП. Това означава, че негативите и тежестта на икономическата криза са прехвърлени основно върху реалния бизнес, каза още той. Оказва се, че структурнитедеформации в икономиката все още не са преодолени и задълженията продължават да растат. Лошото е, че приходите не са достатъчни, за да обслужват тези задължения. Несигурността в икономиката продължава и при едно негативно стечение на ситуацията тези дългове ще повтарят сегашната картина. Дълговете не са напълно просрочени, такива са част от тях, уточни Колев.

Общият размер на корпоративния дълг е 169 млрд. лв., от тях 67% са междуфирмените задължения, към финансовите институции са 30.5 млрд.лв. Положителна тенденция е, че дългосрочните кредити намаляват, макар да е свързана със спада на инвестиционната и бизнес активност. Банките пък действително, опарили се от лоши кредити, са по-внимателни при дългосрочните ангажименти, но по-скоро нестабилната ситуация кара фирмите да намаляват своята експанзия в дългосрочен порядък, заяви Колев.

Отделните задължения се изменят по години: забавените данъчните задължения и осигуровки растат през годините, въпреки че са малка част от общия обем на задлъжнялостта на бизнеса. Как се развива този процес, при който 40% от междуфирмените плащания са забавени – произвежда се продукция, изпраща се, но няма плащане в определения срок, което бави другите разплащания на фирмите, поясни Камен Колев.

Основна част от задълженията са на предприятията от нефинансовия сектор, а тези на малките и средни предприятия, с до 250 души заети, в началото на 2013 г. надхвърлят 62 млрд. лв. и съставляват 38% от всички задължения. Държавата и общините са продължили да генерират между фирмени задължения, но в по-малка степен. Инвестиционната активност през 2012 г. практически е замръзнала на нивото на предходната година, недостатъчни са и оборотните средства на фирмите. Най-голям ръст бележат задълженията в енергетиката през 2012 г. спрямо 2011 г. – с увеличение от 3.23 млрд. лв. и в търговията – с 4.08 млрд.лв.
Прогнозата за 2013 г. е, че се обръща тенденцията в индустриалното, в промишленото производство, което нараства и което нямахме през последните 2 г., подчерта Колев. Ще нарасне малко и БВП. Продължава обаче спадът в строителството. Има значително увеличение на износа за ЕС. За съжаление, нараства броят на фалитите и на случаите с фактическа неплатежоспособност, бавните процедури по несъстоятелност, както и запазващото се високо ниво на необслужени кредити.
От БСК препоръчват да се вземат мерки за улеснен достъп до правосъдие с ускоряване на процедурите по несъстоятелност, включване на арбитражни клаузи в търговските договори, в договорите с финансови и застрахователни институции и др. Трябва да се подобри също финансовата дисциплина на държавата и общините, включващо ускореното връщане на ДДС, както и изграждане на публичен регистър да дължимите ДДС и акцизи. Наложително е и изграждането на клирингова къща за изчистване на междуфирмените задължения с капитал, предоставен от държавния бюджет, от банките и чрез публично-частно партньорство. /БГНЕС /