Страните от Европейския съюз приеха новите санкции срещу Русия, но ще изчакат няколко дни с прилагането им, предаде ДПА, цитирайки председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой.

Решението е мотивирано от постигнатото в петък примирие между украинското правителство и сепаратистите в Източна Украйна, за които Западът смята, че са подпомагани от Русия.

„Влизането в сила на санкциите чрез публикуването им в Официалния вестник на ЕС ще стане в следващите няколко дни. Това ще осигури време за оценка на прилагането на споразумението за примирие в Украйна и на мирния план“, се казва в съобщение, разпространено от кабинета на Ван Ромпой.

„В зависимост от ситуацията на място ЕС остава в готовност да преразгледа приетите санкции в цялост или частично“, пише още в текста, където се отбелязва, че санкциите целят да насърчат „промяна в действията на Русия за дестабилизиране на Източна Украйна“.

Новите санкции трябва да ограничат достъпа до капиталовите пазари за големите руски петролни компании Роснефт и Транснефт, както и петролните дейности на руския газов гигант Газпром, съобщи европейски източник. Те засилват и приетите в края на юли мерки в областта на продажбите на Русия на стоки с двойна употреба за граждански и военни цели и на чувствителни технологии в енергийния сектор.

НАТО планира да разположи нови бази в Източна Европа в отговор на кризата в Украйна и новата военна доктрина на Русия, става ясно от серия интервюта на генералния секретар Андерс Фог Расмусен, публикувани в няколко европейски вестника, сред които британският „Гардиън“, френският „Фигаро“ и германският „Зюддойче цайтунг“. 

Расмусен посочва, че Алиансът трябва да е способен да действа бързо, но за тази цел се нуждае от условия в страни домакини. Това ще означава предварително организиране на доставки, екипировка, подготовка на инфраструктура, бази, командване. 

„Основната идея е, че

в бъдеще ще станем свидетели на много по-видимо присъствие на НАТО на Изток“,

казва генералният секретар. 

На предстоящата среща на върха на НАТО в Уелс в началото на септември, където ще бъде обсъден план за действие в този смисъл, обаче ще бъде направен опит да се избегне терминът „постоянни“ по отношение на базите, тъй като страните членки не са единни в отношението си към засилване на присъствието на Алианса на Изток. 

Докато Полша и трите балтийски държави настояват за увеличаване на присъствието, Франция, Италия и Испания, както и Германия се притесняват да не провокират Русия. 

Наистина

Русия едва ли ще посрещне този ход без силна реакция,

коментира „Гардиън“.

Едно от възможните решения според Расмусен е домакинството на базите за бъде организирано на ротационен принцип между източните държави членки на НАТО. 

Генералният секретар еднозначно отговаря с „да“ на въпроса дали в Източна Европа все пак ще има постоянни международни сили под флага на НАТО и допълва: „За да предотвратя недоразуменията, използвам фразата „за толкова дълго, колкото е необходимо“.

Генералният секретар на НАТО, чийто мандат изтича тази есен, подчертава: „Трябва да се изправим лице в лице с реалността, че Русия не смята НАТО за партньор.

От стратегически партньор на Алианса Русия се превърна във враждебна сила,

която се усъвършенства в това, което Алиансът нарича „хибридна война“, отбелязва Расмусен и допълва, че от войната в Грузия през 2008 г. насам се наблюдава значителна промяна в руския военен подход и възможности. 

Хибридната война, пояснява той, е комбинация от традиционна конвенционална война, смесена с информационни и най-вече с дезинформационни операции. 

„Видяхме, че руснаците подобриха възможностите си да реагират бързо. За много кратко време те могат да превърнат голямо военно учение в нападателна бойна операция“, казва Расмусен, цитиран от „Гардиън“.

Той повтори и твърдението, че Русия е струпала хиляди свои военни на границата с Украйна и дори използва артилерията си, за да стреля по съседката си. 

Информацията му се основавала на собствени разузнавателни данни на НАТО, както и „много доклади“.

На срещата на върха на НАТО се очаква да бъде взето решение за подпомагане на изграждането и модернизиране на сектора на сигурността в Украйна, посочва още Андерс Фог Расмусен. 

Планира се създаването на „доверителни фондове“ за финансиране на военната логистика, изграждането на командни и контролни структури и киберзащита.

„Мтел“ започва конкурс за дизайн на униформите на служителите в магазините. Проектът е част за изцяло ново позициониране, като промяната включва не само начина, по който изглеждат служителите в магазините, но също ценностите, които споделят, още по-високо ниво на обслужване и още по-добро качество на продуктите и услугите, съобщават от телекома. 

Конкурсът е за дизайнери, студенти по моден дизайн или любители, които имат опит и/или желание за разработване на подобен проект. Те трябва да проявят креативност и новаторски подход, като изработят дизайн за служителски униформи, които да са модерни и да „отразяват“ идентичността на марката „Мтел“. 

Победителят в надпреварата ще спечели 4000 лв., а заелите второ и трето място – 2000 лв. и 1000 лв. 

Кандидатурите, които ще се събират до 28 юли, ще бъдат оценявани от модни специалисти и представители на „Мтел“. В състава на комисията са: проф. д-р Любомир Стойков, университетски преподавател и журналист; Николай Божилов, дизайнер, носител на наградата „Златна игла“ за най-добър млад дизайнер за 2013 г.; Ванина Ханджийска, моден блогър (styleinspiratrice.com), и Августина Маркова-Тути, стилист в предаването „Модерно“. От страна на „Мтел“ – Илияна Захариева, директор „Корпоративни комуникации“, Петя Стоянова, директор „Маркетинг комуникации“ и Желязко Желязков, директор „Директни продажби“. 

Кандидатите ще бъдат оценявани както от журито, така и от консултантите в магазините на „Мтел“, които ще носят униформите. 

Крайната оценка на участниците ще включи и вота на феновете на „Мтел“ във „Фейсбук“. 

Служителите ще могат да се възползват от новите си униформи през есента.  

Финландският премиер Александър Стуб призна, че икономиката на страната му е силно зависима от Русия, съобщи „Свериге радио“.

„Ако руската икономика падне с три процента, нашият брутен вътрешен продукт ще се свие с 0,5 процента“, заяви той по време на посещението си в Швеция, където трябваше да коментира съобщенията за нови санкции, които може да бъдат приети срещу Русия.
По думите на Стуб страната му е изпаднала в най-тежката от 20 години криза, затова той е много разтревожен, че евентуалните санкции срещу Русия могат да повлияят на Финландия, чието благополучие в голяма степен зависи от търговските отношения с източния съсед.
Русия е най-големият търговски партньор на Финландия, изпреварвайки дори Швеция и Финландия. На нея се падат 11 на сто от финландския износ.
Санкциите срещу Русия могат да бъдат приети на заседанието на Европейски съвет на 16 юли. Стуб каза, че се надява „нещата да не отидат толкова далеч“. /РИА „Новости“
/