Държавният секретар на САЩ Джон Кери предупреди руския външен министър Сергей Лавров, че Москва и подкрепяните от нея сепаратисти в Украйна трябва да приложат плана за прекратяване на огъня или да се изправят пред последствия, които ще засегнат руската икономика, предаде Ройтерс.

Кери заяви на конференция в Женева, че споразумението за прекратяване на огъня трябва да бъде спазвано във всички райони на Украйна, включително в град Дебалцево край Мариупол.

„Ако това не се случи, ако продължат да съществуват тези широки райони, в които споразумението не се спазва,

неизбежно ще има още последствия, които ще окажат допълнителен натиск върху вече изпитващата затруднения руска икономика“,

заяви Кери.

Държавният секретар на САЩ изрази надежда, че разговорите му в Женева с руския външен министър ще доведат до промяна в Украйна, предаде Франс прес.

„Изпълнен съм с надежда, че това е началото на промяна, която ще доведе до подобрение за всички. Надявам се това да е пътят към повече деескалация, а не за повече разочарования“, заяви Кери.

Той изрази надеждата си, че ще се постигне по-добро сътрудничество с Русия.

„Смятам, че президентът Путин тълкува погрешно голяма част от това, което САЩ се стремят да направят“, каза Кери, но не изключи да се наложат нови санкции срещу Русия в случай на провал на опитите да се спре насилието в Източна Украйна.

От своя страна Лавров заяви, че има осезаем напредък по прилагането на Минското споразумение.

„Режимът на прекратяване на огъня се консолидира, тежкото въоръжение се изтегля под контрола на ОССЕ. Най-голямо внимание сега трябва да се обърне на хуманитарната ситуация в Донбас. Правителството на Украйна трябва незабавно да вдигне наложената блокада на този регион“, изтъкна той.

Руският външен министър призова управляващите в Киев да се дистанцират от екстремистите и да поемат курс към мирно урегулиране на конфликта. И е напомнил, че

Киев има задължението да произведе конституционна реформа и да предостави специален статус на Донбас.

Лавров и Кери са обсъдили и кризата в Сирия, съобщава руското външно министерство, цитирано от ТАСС.

„Сергей Лавров е подчертал безперспективността на силовите методи за решаване на конфликта, посочвайки значението на създаване на предпоставки за начало на пълномащабен политически диалог между официален Дамаск и опозицията, включително отчитайки опита от януарската среща в Москва“, се казва в официалното съобщение.

Особено внимание е било отделено на заплахата от „Ислямска държава“, като Лавров е подчертал значението да се установи координация между създадената международна коалиция срещу джихадистите и силите на режима на Башар Асад.

Кери и Лавров разговаряха в продължение на 80 минути, след което се срещнаха за още десетина минути в кулоарите на Съвета по човешки права на ООН.  

Страните от Европейския съюз приеха новите санкции срещу Русия, но ще изчакат няколко дни с прилагането им, предаде ДПА, цитирайки председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой.

Решението е мотивирано от постигнатото в петък примирие между украинското правителство и сепаратистите в Източна Украйна, за които Западът смята, че са подпомагани от Русия.

„Влизането в сила на санкциите чрез публикуването им в Официалния вестник на ЕС ще стане в следващите няколко дни. Това ще осигури време за оценка на прилагането на споразумението за примирие в Украйна и на мирния план“, се казва в съобщение, разпространено от кабинета на Ван Ромпой.

„В зависимост от ситуацията на място ЕС остава в готовност да преразгледа приетите санкции в цялост или частично“, пише още в текста, където се отбелязва, че санкциите целят да насърчат „промяна в действията на Русия за дестабилизиране на Източна Украйна“.

Новите санкции трябва да ограничат достъпа до капиталовите пазари за големите руски петролни компании Роснефт и Транснефт, както и петролните дейности на руския газов гигант Газпром, съобщи европейски източник. Те засилват и приетите в края на юли мерки в областта на продажбите на Русия на стоки с двойна употреба за граждански и военни цели и на чувствителни технологии в енергийния сектор.

Финландският премиер Александър Стуб призна, че икономиката на страната му е силно зависима от Русия, съобщи „Свериге радио“.

„Ако руската икономика падне с три процента, нашият брутен вътрешен продукт ще се свие с 0,5 процента“, заяви той по време на посещението си в Швеция, където трябваше да коментира съобщенията за нови санкции, които може да бъдат приети срещу Русия.
По думите на Стуб страната му е изпаднала в най-тежката от 20 години криза, затова той е много разтревожен, че евентуалните санкции срещу Русия могат да повлияят на Финландия, чието благополучие в голяма степен зависи от търговските отношения с източния съсед.
Русия е най-големият търговски партньор на Финландия, изпреварвайки дори Швеция и Финландия. На нея се падат 11 на сто от финландския износ.
Санкциите срещу Русия могат да бъдат приети на заседанието на Европейски съвет на 16 юли. Стуб каза, че се надява „нещата да не отидат толкова далеч“. /РИА „Новости“
/

Руският президент Владимир Путин заяви, че правителството на Руската федерация е предложило да се въведат ответни санкции срещу САЩ и ЕС, но той не е дал разрешение за това, предаде ИТАР-ТАСС.

„Руското правителство вече предложи някои ответни стъпки. Аз смятам, че това не е необходимо“, заяви пред журналисти държавният глава.

Той обаче добави, че „ако нещо подобно продължи, то ние, разбира се, трябва да помислим за това кой и как работи в ключовите сектори на руската икономика, включително в енергийния сектор“.

Много бихме искали да не прибягваме към никакви мерки в отговор, заяви Путин.

Според руския президент Западът е забъркал кашата в Украйна, а сега търси виновни и затова е наложил санкции на Русия.

Властите в Киев трябва да започнат диалог с жителите на Югоизточна Украйна и да освободят задържаните по време на сблъсъци, за да се постигне компромис на масата за преговори, заяви още Путин.

„Трябва всички страни в конфликта да седнат на масата за преговори, да се отнасят с уважение към женевските споразумения. Това значи, че властите в Киев трябва да пуснат от затвора хората, на които народът на Украйна се доверява и избира за свои лидери, трябва да се започне пряк диалог, трябва да се разоръжат радикалите, да се освободят всички сгради и по равен начин да се отнасят към законните права на онези, които живеят на други територии, имам предвид преди всичко Югоизтока, да се започне диалог и да се намери компромис“, каза Путин пред журналисти.