Ако Австрия затвори границите си за бежанци и мигранти, Сърбия ще бъде принудена да направи същото.

Това каза сръбският вицепремиер и министър на външните работи Ивица Дачич и добави, че неговата страна „до момента е имала честен и конструктивен подход към този въпрос, за което е получила хвалебствия от целия свят“.

„Миналата година през територията на Сърбия минаха 600 хил. мигранти. Притеснени сме от липсата на единна позиция на ЕС, както и от неяснотата какво да се прави в бъдеще. Мерките, които се вземат от отделни държави, ни поставят в трудна ситуация“, каза още Дачич пред „Дойче веле“.

„Поведението на Сърбия ще зависи преди всичко от мерките, които ще вземат страните от т.нар. Балкански път“, поясни Дачич.

и припомни предупреждението на австрийския външен министър Себастиян Курц, че властите във Виена ще приемат до 37 500 мигранти.

„С една дума трябва да видим какво възнамерява да направи Австрия – дали ще затвори границите си. След това дали същото ще направят Словения и Хърватия.

В такъв случай Сърбия ще бъде принудена просто да затвори границата си, защото ние нямаме възможност да приемем толкова много хора“, подчерта Ивица Дачич.

След дългогодишно прекъсване Брюксел поднови преговорите за присъединяване на Турция към ЕС, отваряйки нова преговорна глава. Едновременно с това бе обявено и началото на преговори за присъединяване на Сърбия, което показва, че миграционната криза и руското присъствие на Балканите са накарали ЕС да преосмисли намерението си за пауза в разширяването, предаде Ройтерс.

Брюксел и Анкара ще преговарят по глава 17, която се отнася до икономическа и парична политика. Това реши междуправителствена конференция, свикана две седмици след извънредна европейска среща на върха, целяща да засили сътрудничеството между ЕС и Турция във връзка с мигрантската криза.

Ройтерс припомня думите на шефа на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер преди повече от година, че Брюксел се нуждае от пауза в политиката си на приемане на нови членове. Но събитията очевидно са накарали еврочиновниците да подновят преговорите с евентуални бъдещи страни членки в търсене на влияние и стабилност извън границите си.

Нито Турция, нито Сърбия могат да се надяват на скорошно присъединяване към най-големия в света търговски блок, но ЕС смята, че формалните преговори по различни глави или правила ще помогнат за успокояване на кризите по границите на съюза, подчертава агенцията.

„Бежанската криза и тероризмът ни показват, че ние живеем на един и същи континент, изправяме се пред едни и същи предизвикателства и колкото повече формираме общи политики, толкова по-добре ще живеем“, каза на пресконференция външнополитическата представителка на ЕС Федерика Могерини.

„Чувството за посока е следното: вместо да водим идеологически дебат за разширяване утре или за никакво разширяване, по-добре е да предприемем конкретни стъпки, които да ни сближат“, каза тя.

Като израз на този нов прагматизъм Брюксел демонстрира по-силно благоразположение към Сърбия, отваряйки едновременно две глави за преговори, въпреки ограничения напредък към изпълнението на споразумението между Белград и бившата му провинция Косово. Едната се отнася именно до отношенията с Косово – област, в която ЕС се надява да играе ролята на брокер между Белград и Прищина.

„Ние нямаме намерение просто да заиграваме със Сърбия, – каза външният министър на Люксембург Жан Аселборн пред репортери. – ЕС е сериозен в търсенето на сближаване с Белград, въпреки че има известни опасения относно неговите близки отношения с Русия и трудностите около решаването на спора за статута на Косово“.  

Лидерът на сръбските радикали Воислав Шешел ще радва шовинистите, ще провокира Запада и съседните страни и ще вдига скандали из Сърбия поне още няколко месеца, пише белградският вестник „Блиц“.

Според информации от сръбското правителство не бива да се очаква, че Международният трибунал за военните престъпления в бивша Югославия ще иска официално от Белград да върне Шешел в Схевенинген чак до произнасянето на присъдата му, което се очаква да се случи през септември. Едва тогава ще бъде възможно Сърбия да предаде Шешел или като го арестува, или като се договори с него да се върне мирно в Хага. Дотогава трибуналът трябва да събере пълната документация за здравословното състояние на Шешел.

Шешел, който е заподозрян в набиране на полувоенните сили по време на войните на Балканите, бе освободен през ноември 2014 г. за лечение в Сърбия при условие да няма връзки със свидетели или жертви и че ще се завърне в трибунала, ако бъде призован. Лидерът на радикалите обаче заяви на пресконференция, след като пристигна в Белград, че няма да се завърне доброволно в Хага.

В петък Международният трибунал за военните престъпления в бивша Югославия поиска мнението на лекарите за здравословното състояние на Шешел, преди да реши дали да го върне в Хага. Но тъй като

Шешел изрично забрани на лекарите си да предадат на Хага тази документация,

може да се очаква цялата процедура да продължи няколко месеца, пише „Блиц“. Лекарят на Шешел доктор Милован Боич изрази за вестник „Новости“ готовност да замине за Хага и да свидетелства под клетва за здравословното състояние на своя пациент, който не разрешава новите медицински документи да бъдат предадени на Хага.

Боич заяви, че няма да занесе в Хага нито един документ за здравословното състояние на Шешел, защото няма разрешението му, но ще отговори на всички въпроси на съда. „Не ми е необходимо разрешението на Шешел да отида в Хага. Той може да се произнесе само за предаването на документите, а аз мога да отида на свидетелствам“, каза Боич, който е ръководител на лекарския екип на Шешел.

Същевременно лекарят заяви за вестник „Данас“, че

здравословното състояние на пациента му се е влошило,

откакто е излязъл от затвора на Хагския трибунал. „Освен двете метастази на черния дроб открихме нови израстъци, които изискват спешна химиотерапия. Трябваше да започнем с това още преди две седмици, но той не се съгласи заради натиска от страна на главния прокурор на Хагския трибунал Серж Брамерц“ да бъде върнат в Хага, каза д-р Боич.

Според него лидерът на радикалите заявил, че ако Сърбия го върне в Хага, ще откаже там каквато и да е терапия, включително ще спре да взима и основните лекарства.

Д-р Боич каза още, че пациентът му има карцином на дебелото черво, „на останалото неоперирано място“, две метастази в черния дроб и „нови промени на черния дроб, които налагат спешна химиотерапия“. Терапията трябва да продължи около 36 седмици, след което най-вероятно би последвала нова операция, казва д-р Боич за „Данас“.

Националният превозвач „България Ер“ е сключил търговско споразумение за „код шеър“ (code share) с новата сръбска авиокомпания „Ер Сърбия“, наследник на „Ят Еъруейз“, съобщават от „България Ер“.

Сръбският национален превозвач, който е част от групата на „Етихад Еъруейз“, извършва редовни полети между София и Белград.

Това е нов вид сътрудничество между двете авиокомпании, след като в продължение на една година самолети на „България Ер“ са летели във флотата на „Ер Сърбия“. Според компанията споразумението ще донесе нови възможности на клиентите на националния превозвач чрез мрежата на „Етихад Еъруейз“ и на „Ер Сърбия“.

Код шеър е част от политиката на „България Ер“ за сътрудничество с авиокомпании, представени на българския пазар, с която националният превозвач цели да разширява спектъра от услуги, които предлага на своите клиенти.

За улеснение на пътниците на „България Ер“ билети за съвместни полети между двете авиокомпании вече могат да се издават във всички офиси на „България Ер“, чрез нейния Call Center, през сайта www.air.bg и на другите места за продажба на билети на националния превозвач.

Съвместните полети започват на 3 ноември 2014 г. и ще се извършват всеки ден от понеделник до неделя.