След дългогодишно прекъсване Брюксел поднови преговорите за присъединяване на Турция към ЕС, отваряйки нова преговорна глава. Едновременно с това бе обявено и началото на преговори за присъединяване на Сърбия, което показва, че миграционната криза и руското присъствие на Балканите са накарали ЕС да преосмисли намерението си за пауза в разширяването, предаде Ройтерс.

Брюксел и Анкара ще преговарят по глава 17, която се отнася до икономическа и парична политика. Това реши междуправителствена конференция, свикана две седмици след извънредна европейска среща на върха, целяща да засили сътрудничеството между ЕС и Турция във връзка с мигрантската криза.

Ройтерс припомня думите на шефа на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер преди повече от година, че Брюксел се нуждае от пауза в политиката си на приемане на нови членове. Но събитията очевидно са накарали еврочиновниците да подновят преговорите с евентуални бъдещи страни членки в търсене на влияние и стабилност извън границите си.

Нито Турция, нито Сърбия могат да се надяват на скорошно присъединяване към най-големия в света търговски блок, но ЕС смята, че формалните преговори по различни глави или правила ще помогнат за успокояване на кризите по границите на съюза, подчертава агенцията.

„Бежанската криза и тероризмът ни показват, че ние живеем на един и същи континент, изправяме се пред едни и същи предизвикателства и колкото повече формираме общи политики, толкова по-добре ще живеем“, каза на пресконференция външнополитическата представителка на ЕС Федерика Могерини.

„Чувството за посока е следното: вместо да водим идеологически дебат за разширяване утре или за никакво разширяване, по-добре е да предприемем конкретни стъпки, които да ни сближат“, каза тя.

Като израз на този нов прагматизъм Брюксел демонстрира по-силно благоразположение към Сърбия, отваряйки едновременно две глави за преговори, въпреки ограничения напредък към изпълнението на споразумението между Белград и бившата му провинция Косово. Едната се отнася именно до отношенията с Косово – област, в която ЕС се надява да играе ролята на брокер между Белград и Прищина.

„Ние нямаме намерение просто да заиграваме със Сърбия, – каза външният министър на Люксембург Жан Аселборн пред репортери. – ЕС е сериозен в търсенето на сближаване с Белград, въпреки че има известни опасения относно неговите близки отношения с Русия и трудностите около решаването на спора за статута на Косово“.  

Държавните лидери на Украйна, Русия, Германия и Франция, които преговарят в Минск, планират да подпишат съвместна декларация в подкрепа на териториалната цялост и суверенитета на Украйна.

Това съобщи Ройтерс, като се позова на източник от украинската делегация на преговорите.

Според източника отделен документ ще бъде изготвен и от тристранната контактна група, в която участват Русия, Украйна и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

Той ще потвърди ангажимента към мирния план, приет в беларуската столица миналия септември и подписан и от лидерите на проруските сепаратисти.

Срещата на върха в Минск е определяна като „последен шанс“ за намиране на изход от украинската криза, коментират агенциите.

Четиримата лидери на страните от „нормандската четворка“ – президентите на Франция – Франсоа Оланд, на Русия – Владимир Путин, на Украйна – Петро Порошенко и канцлерът на Германия Ангела Меркел – започнаха разговорите в тесен кръг. После, след обща снимка, продължиха в разширен състав с членовете на делегациите.

Докато срещата тече, пореден снаряд в Донецк попадна в болница. Сепаратистките власти съобщават за един загинал цивилен.