Отдавна се смята, че Луната е формирана в резултат на голям сблъсък на Земята с подобна на Марс протопланета, наречена Тея. Резултатите от ново изследване показват, че размерите и съставът на протопланетата, която се е блъснала в младата Земя, са били сходни с нейните, съобщи ЮПИ.

„Земята и Луната не са двойници, формирани от една и съща планета, но в известен смисъл са като сестри, отрасли в една и съща среда“, заяви астрофизикът Хагай Перец от Технологичния институт в Хайфа, Израел.

Учените знаят, че съставът на Земята и Луната са удивително сходни. Именно в това е проблемът.

Вероятността Земята да е имала двойник бе смятана за нищожна. Новото изследване оборва това виждане.

„От около 30 години въпросното противоречие е голямо предизвикателство за учените, които се опитват да разберат как се е формирала Луната – поясни ръководителката на изследването Алесандра Матробуоно-Батисти от института. – Надеждата бе, че компютърни симулации ще намерят отговор на този въпрос, но се оказа, че резултатите от нови и предишни симулации са едни и същи.“

Матробуоно-Батисти, Перец и колегите им ползвали разработен наскоро компютърен модел, за да изследват вероятностите за планетни сблъсъци. Моделът симулирал ранна звездна система, включваща бъдещи планети – 85-90 планетни ембриона и 1000-2000 солидни тела, за които се смята, че съществуват в протопланетарни дискове и отломки от тях.

Така учените си дали сметка, че формирането на планети „сестри“ и сблъсъците между тях са по-чести, отколкото се е предполагало досега.

„Телата, които се блъскат в планети, са по-сходни с тях в сравнение с останалите планети в същата звездна система“, отбеляза Матробуоно-Батисти.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. „Нейчър“.

Американската космическа агенция НАСА публикува видео, което показва „тъмната страна“ на Луната, пише „Хъфингтън пост„.

За да направят клипа, в който са изобразени различните фази на Луната, но от по-далечната ѝ за нас страна, специалистите са използвали снимки от автоматичната междупланетна станция „Лунар риконъсънс орбитър“.

„Много хора се питат как изглежда другата страна на Луната, която не може да се види от Земята. Видеото отговаря на този въпрос“, пише в публикация на НАСА към видеото.

„И близката, и далечната страна на Луната преминават през завършен цикъл  от фази“, обясняват от космическата агенция.

„Но теренът на „тъмната страна“ е малко по-различен. Няма ги тези големи черни кръгове, които виждаме от нашата планета“, обясняват специалистите.

Става въпрос за т.нар. лунни морета. Това са обширни базалтови равнини на Луната, които – гледани от Земята, изглеждат като големи тъмни петна върху лунната повърхност. Това е причината ранните астрономи да ги възприемат погрешно като истински морета. Днес се наричат така само по традиция.

От далечната страна на луната обаче има кратери с всякакви размери.

Вижте как изглеждат във видеото на НАСА.

Стъпването на първия човек на луната може в момента да изглежда като гигантски скок в развитието на човечеството, но ако плановете на Стивън Хокинг за изследването на Космоса се окажат верни, то това със сигурност ще изглежда като една мъничка първа стъпка, пише „Дейли мейл„.

В рамките на участие в програмата „На живо от Космоса“ прочутият британски астрофизик, който е един от 10-те гении на нашето време, заяви, че хората ще обитават Луната след 50 години, а до 2100 година ще има човешки селища на Марс.

Според Хокинг, ако хората не успеят да колонизират други планети, са изправени пред неизбежно изчезване, тъй като ще има прекалено много хора на Земята.

„Нашата планета е един стар свят, заплашен от непрестанно увеличаващото се население и изчерпването на ресурсите. Трябва да отчитаме тези заплахи и да сме готови с план „Б“, посочва 72-годишният Хокинг.

„За да оцелее нашият вид в следващите сто години, е задължително да пътуваме в безкрайността на пространството, за да колонизираме нови светове в Космоса“, смята ученият.
Според него, ако следваме този път, няма съмнение, че това столетие ще остане в историята на човечеството като истинска космическа епоха.

Хокинг изказа тезите си по време на предаването „На живо от Космоса“, където астронавти от Международната космическа станция (МКС) също се включиха в реално време.

МКС е третият най-светъл обект на нощното небе – след Слънцето и Луната, и при добра видимост може да бъде наблюдаван от Земята като малка светлинка.

Това не е първото изявление на Стивън Хокинг, в което той изказва опасенията си, че човечеството е застрашено от изчезване и трябва да намери нови планети за живот. 

„Човечеството няма да оцелее и 1000 години, ако не намери ново местообитание – отвъд пределите на „крехката“ ни планета“, заяви Хокинг през 2013 по време на лекция в един от медицинските центрове на Лос Анджелис.

„Трябва само да се разбере как функционира Вселената и тя ще може да бъде контролирана“ – заяви ученият. И посъветва:

„Трябва да гледаме към звездите, а не под краката си. Бъдете любознателни.“

Звучи нереално, но е истина – връзката с интернет от луната е десет пъти по-бърза, отколкото тази от Земята.

НАСА и учени от Масачузетския технологичен институт оборудваха космически апарат на орбита около Луната със свръхскоростен интернет, който е много по-бърз, отколкото за повечето потребители на Земята, съобщи в. „Дейли мейл„.

Връзката достигна скорост 622 мегабита в секунда.

Екипът призна, че е изненадан от резултата, който ще даде възможност от орбита да се изпраща 3D видеоматериал, както и данни от роботизирано изследване на други планети и луни.

Тестът „Лунна лазерна комуникационна демонстрация“ е направен през октомври миналата година. Тогава от космическия апарат LADEE с лазер е изпратена информация до Земята, чиято скорост достигнала 622 мегабита в секунда.

Системите с радиочестоти, използвани сега за космически комуникации, са десетки пъти по-бавни.

НАСА и екипът от лабораторията „Линкълн“ са тествали първата двупосочна лазерна връзка между Луната и Земята един месец. С тази технология от Луната могат да се изпращат шест пъти повече данни с по-малък предавател и 25 процента по-малко мощност в сравнение с най-авангардната радиочестотна система.

„Концепцията е правилна и системата е надеждна. Готова е за праймтайм предаване“ – каза ръководителят на екипа Дон Боронсън.

Следващата мисия на НАСА за лазерни комуникации LCRD ще бъде изстреляна през 2017 г. С нея ще бъде направен опит за лазерна връзка със скорост над 1 гигабита в секунда между Земята и спътник на геосинхронна орбита, която е 10 пъти по-близо от Лунната.

Целта на тази мисия, която ще продължи пет години, е технологията да бъде проверена, така че бъдещите космически апарати да започнат да я използват.