Отдавна се смята, че Луната е формирана в резултат на голям сблъсък на Земята с подобна на Марс протопланета, наречена Тея. Резултатите от ново изследване показват, че размерите и съставът на протопланетата, която се е блъснала в младата Земя, са били сходни с нейните, съобщи ЮПИ.

„Земята и Луната не са двойници, формирани от една и съща планета, но в известен смисъл са като сестри, отрасли в една и съща среда“, заяви астрофизикът Хагай Перец от Технологичния институт в Хайфа, Израел.

Учените знаят, че съставът на Земята и Луната са удивително сходни. Именно в това е проблемът.

Вероятността Земята да е имала двойник бе смятана за нищожна. Новото изследване оборва това виждане.

„От около 30 години въпросното противоречие е голямо предизвикателство за учените, които се опитват да разберат как се е формирала Луната – поясни ръководителката на изследването Алесандра Матробуоно-Батисти от института. – Надеждата бе, че компютърни симулации ще намерят отговор на този въпрос, но се оказа, че резултатите от нови и предишни симулации са едни и същи.“

Матробуоно-Батисти, Перец и колегите им ползвали разработен наскоро компютърен модел, за да изследват вероятностите за планетни сблъсъци. Моделът симулирал ранна звездна система, включваща бъдещи планети – 85-90 планетни ембриона и 1000-2000 солидни тела, за които се смята, че съществуват в протопланетарни дискове и отломки от тях.

Така учените си дали сметка, че формирането на планети „сестри“ и сблъсъците между тях са по-чести, отколкото се е предполагало досега.

„Телата, които се блъскат в планети, са по-сходни с тях в сравнение с останалите планети в същата звездна система“, отбеляза Матробуоно-Батисти.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. „Нейчър“.

Учени възпроизведоха с мощен лазер първата искрица, която може да е породила живот на Земята, съобщи Асошиейтед прес.

Насоченият към глина и химически разтвор лазер симулира енергията на ускоряващ се астероид, който се блъска в планетата. Това създаде ключовите градивни блокчета на живота.

Експериментът получи и четирите бази, необходими за РНК, по-прост сродник на ДНК. След тези бази има много все още неустановени стъпки до появата на живот. Това обаче е потенциалната начална точка в процеса.

Някои учени се изказаха скептично за резултатите, които всъщност не доказват, че така е започнал животът на Земята преди около 4 милиарда години. Тогава астероидите са бомбардирали Земята 10 пъти по-често, отколкото преди и след това.

Експериментът обаче подкрепя тази конкретна теория.

Учените са получавали тези бази РНК и по други начини, с комбинация от химикали и налягане.

„Този експеримент за пръв път провери теорията, че енергия от космически сблъсък може да е предизвикала решаващата химическа реакция“, каза ръководителят на изследването Сватоплук Чивис от института „Хейровски“ в Прага.

Специалистите не са единодушни относно важността на експеримента. Според едни той е доста значим, защото получава началния материал за живота, съществувал на ранната Земя. Според други полученото количество от една база е толкова малко, че резултатите не са значими.

Според друга теория за възникването на живота, той е започнал от микроби, пристигнали на Земята с комета или астероид.

Астрономи откриха скалиста мегапланета, 17 пъти по-тежка от Земята, която беше кръстена на името на краля на чудовищата „Годзила“. Планетата би могла да промени представите ни за произхода на Вселената, съобщиха световните агенции.

Новооткритото небесно тяло от космическия телескоп „Кеплер“ се намира на 560 светлинни години от Земята. Официалното название на планетата е Кеплер-10с, като нейният диаметър е 29 хиляди километра, или 2,3 по-голям от този на Земята, допълва „Гардиън„.

„Бяхме напълно изненадани от нашето откритие“, призна астрономът Ксавие Дюмюск от Центъра по астрофизика „Харвард-Смитсониън“.

Досега учените не знаеха за съществуването на подобни „скалисти чудовища“. Колкото една планета е по-голяма, толкова повече нейното гравитационно привличане я кара да концентрира не само твърди материали, но и големи количества водород, като я превръща в газов гигант от рода на Юпитер.

„Това е Годзилата на планетите от рода на Земята, възкликна ученият с български произход Димитър Съселов, директор на проекта за произхода на живота към Харвардския университет. Но за разлика от чудовището от филма, „Кеплер 10-c“ има благоприятно въздействие върху живота!“

Мисията „Кеплер“ на НАСА може да открива планети, но не е в състояние да определи дали те са газови или скалисти.

Внушителните размери на „Годзила“ говореха по-скоро за „мини-Нептун“ – по голям от Земята и с плътна обвивка от водород и хелий.

Но телескоп, разположен на Канарските острови, успя да установи, че тази мегапланета, с маса 17 пъти по-голяма от тази на Земята, е нещо, надминаващо всички очаквания.

„Кеплер-10с“ e успял да запази своята атмосфера по време на съществуването си, тъй като планетата е достатъчно масивна, за да може да я съхрани“, коментира Ксавие Дюмюск.

Мегапланетата кръжи около звезда, подобна на Слънцето, като осъществява една пълна обиколка за 45 дни. Но тя е прекалено гореща, за да може на нея да съществува живот.

При все това „Годзила“ доказва, че Вселената е била в състояние да сътвори огромни скалисти планети във време, когато тежките елементи от рода на силиция и желязото са били рядкост. Според учените ранната Вселена е била богата предимно на водород и хелий.

Новооткритата мегапланета е на възраст 11 милиарда години, което означава, че тя се е образувала само 3 милиарда години след Големия взрив.

„Откриването на „Кеплер 10c“ доказва, че планети от земен тип са се сформирали твърде рано в историята на Вселената.

Обикновено скалистите планини дават възможност за появата на живот“, коментира проф. Съселов.

Звучи нереално, но е истина – връзката с интернет от луната е десет пъти по-бърза, отколкото тази от Земята.

НАСА и учени от Масачузетския технологичен институт оборудваха космически апарат на орбита около Луната със свръхскоростен интернет, който е много по-бърз, отколкото за повечето потребители на Земята, съобщи в. „Дейли мейл„.

Връзката достигна скорост 622 мегабита в секунда.

Екипът призна, че е изненадан от резултата, който ще даде възможност от орбита да се изпраща 3D видеоматериал, както и данни от роботизирано изследване на други планети и луни.

Тестът „Лунна лазерна комуникационна демонстрация“ е направен през октомври миналата година. Тогава от космическия апарат LADEE с лазер е изпратена информация до Земята, чиято скорост достигнала 622 мегабита в секунда.

Системите с радиочестоти, използвани сега за космически комуникации, са десетки пъти по-бавни.

НАСА и екипът от лабораторията „Линкълн“ са тествали първата двупосочна лазерна връзка между Луната и Земята един месец. С тази технология от Луната могат да се изпращат шест пъти повече данни с по-малък предавател и 25 процента по-малко мощност в сравнение с най-авангардната радиочестотна система.

„Концепцията е правилна и системата е надеждна. Готова е за праймтайм предаване“ – каза ръководителят на екипа Дон Боронсън.

Следващата мисия на НАСА за лазерни комуникации LCRD ще бъде изстреляна през 2017 г. С нея ще бъде направен опит за лазерна връзка със скорост над 1 гигабита в секунда между Земята и спътник на геосинхронна орбита, която е 10 пъти по-близо от Лунната.

Целта на тази мисия, която ще продължи пет години, е технологията да бъде проверена, така че бъдещите космически апарати да започнат да я използват.