Френският „замък на Луи XIV“, както е известно имението Сhateau Louis XIV, е продаден за 301 млн. долара, съобщи агенция „Блумбърг“.

Това е рекордна цена за недвижима собственост.

Имението се намира в предградие на Париж, недалеч от Версай. То е построено през 2008-2011 г., но е издържано в стила, характерен за епохата на Краля слънце Луи XIV, откъдето идва и името му.

Идентичността на купувача не се съобщава, но по данни на агенцията той е мъж от Близкия изток.

На територията на „замъка“ с площ от 23 хектара има позлатен фонтан, мраморни статуи, алеи за разходки с коне, растителен лабиринт. Към него има и кино и басейн.

A photo posted by The SLS Team (@theslsteam) on Dec 16, 2015 at 8:50am PST

Отвътре помопозната сграда е украсена с гоблени, фрески и мраморни статуи.

Имението бе обмисляно и като място за сватбеното тържество на Ким Кардашиян и Кание Уест.

Досега най-скъпата недвижима собственост в света бе пентхаус (луксозен апартамент на последния етаж на висока сграда – бел.ред.) в Лондон, за който бяха платени 221 млн. долара.

A photo posted by Arcadia Magazine (@thearcadiaonline) on Dec 16, 2015 at 8:31am PST

Одобрихме споразумението между НЕК и „Контур Глобал Марица Изток 3“. Това каза председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов пред журналисти в сградата на Комисията, цитиран от Агенция „Фокус“.

„На закрито заседание по-рано през деня Комисията одобри подписаното на 14 август тази година споразумение между „Контур Глобал Марица Изток 3“ и Националната електрическа компания за изменение на споразумението за изкупуване на електроенергия“, обяви той.

Иванов обясни, че това е едно от условията споразумението да влезе в сила.

„По този начин Комисията изпълни своя ангажимент по отношение и на двете споразумения с двете централи в Маришкия басейн. Оттук насетне ще бъде обявен търг чрез официалния вестник на ЕС за намиране на банка-кредитор, която да осигури на НЕК средствата, необходими за финализиране на споразумението и за влизането му в сила“, добави той.

До 27 август Българският енергиен холдинг (БЕХ) трябваше да подготви документите във връзка с обявата на обществена поръчка за избор на банка или банки, които да осигурят кредит от около 1 млрд. лева на НЕК. Сумата е необходима, за да може Националната електрическа компания да плати дълговете си към „AES Гълъбово Марица Изток 1“ и „Контур Глобал Марица Изток 3“, за да влязат в сила новите условия на договорите с двете централи.

Междувременно се очаква цената на природния газ за следващото тримесечие да бъде с 13,65% по-ниска. Това каза още председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов пред журналисти.

„Считам, че природният газ ще поевтинее с общо 30% за годината. Предварителните разчети на „Булгаргаз” показват, че цената на природния газ за следващото тримесечие би трябвало да бъде с 13, 65% по-ниска”, заяви той. По думите му хода на движение на котировките на суровия петрол в последните 10 дни показва, че този процент може да бъде дори и по-голям.

Иван Иванов не пожела да коментира дали спада в цената на природния газ ще се отрази на цената на парното през зимните месеци.

Под гръм от аплодисменти проруските демонстранти в Донецк посрещат миньорите с каски на главата: в този голям град на Източна Украйна те са героите, душата на един регион, смазан от икономическата криза и зависещ от Русия.

Независимо дали става дума за въглищата или стоманата на Донецк или за заводите за турбини в Харков, индустриалното сърце на Източна Украйна винаги е разчитало на главния си клиент – Русия.
Русия купува нашето производство. Нашите заводи ще затворят врати, тъй като никой в Европа няма да има нужда от тях, ако връзките с Москва бъдат прекъснати – тревожи се 27-годишната домакиня Лилия. Нашите стоки не са конкурентни, повечето от нашите съграждани ще загубят работа, добавя тя.
Загуба на работа, затваряне на заводи и мини, индустрии, погълнати от „германски бизнесмени“ – това са страховете на активистите край барикадите в т.нар. Суверенна република Донецк. Активистите сепаратисти, които искат да запазят връзките с големия руски съсед, ясно го заявиха тази седмица.
Подобно на мнозинството протестиращи 51-годишната Катерина, която работи в детска градина, с носталгия си спомня миналото, когато Източна Украйна бе индустриалната гордост на СССР.
След разпадането на съветския блок и независимостта на Украйна през 1991 г. районът пострада тежко от кризата. Много заводи бяха затворени, а Изтокът се бори, за да се приспособи към капиталистическата система.
Повече от 20 г. след това перспективите за разядената от корупция източна Украйна съвсем не са обещаващи.
Живеехме по-добре при СССР, имаше равенство, образованието и медицината бяха безплатни. Сега има корупция навсякъде, оплаква се Катерина.
Затова на ескалацията на напрежението с Русия, последвало идването на власт на проевропейско правителство в Киев след свалянето в края на февруари на проруския президент Виктор Янукович, не се гледа с добро око.
През януари украинският износ за Русия достигна 746 милиона долара, а вносът – 1,45 милиарда – показват данните на правителството.
Страната не е сериозно зависима от Украйна по отношение на благата. Ако бъдат взети ограничителни мерки от украинска страна, нашите компании са способни напълно да възстановят тези блага, смята руският министър на индустрията и търговията Денис Мантуров.
Украйна вече спря износа си на военно оборудване за Русия, след като Москва глътна Крим и струпа – според НАТО – 40 000 души на източната граница.
Нашите отношения са замразени, докато се постигне деескалация на конфликта, заяви Юри Терешченко, директор на украинския отбранителен гигант Укроборонпром. „Ще понесем икономически загуби, но разумно ли е да въоръжаваме армията на противника?, пита той.
Докато оръжията са насочени един срещу друг може би не е най-добрият момент да се търгува, обобщава Павло Шеремета, украинският министър на икономическото развитие.
Досега няма данни за броя на предприятията, прекъснали връзките с Русия, но опасенията са налице в Източна Украйна.
Официално никой нищо не е казал. Нашите началници ни посъветваха да работим много, защото вероятно след това няма да има повече поръчки, споделя 32-годишният Александър, техник в авиационна фирма в Харков.
„В нашия завод 70 до 80% от поръчките са за Русия. Как можем да не вземаме предвид това? Кой ще купува нашата продукция?“, тревожи се той.
Експертите са единодушни, че повечето от украинските технологии няма да заинтересуват Запада. Но пък страната може да се възползва от това, за да модернизира индустрията си.
Трябва хората отново да се научат да са по-инициативни, по-иновативни и да се подобри законодателната рамка, смята икономистът от националния университет в Донецк Олекси Рябшин. /АФП /