Одобрихме споразумението между НЕК и „Контур Глобал Марица Изток 3“. Това каза председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов пред журналисти в сградата на Комисията, цитиран от Агенция „Фокус“.

„На закрито заседание по-рано през деня Комисията одобри подписаното на 14 август тази година споразумение между „Контур Глобал Марица Изток 3“ и Националната електрическа компания за изменение на споразумението за изкупуване на електроенергия“, обяви той.

Иванов обясни, че това е едно от условията споразумението да влезе в сила.

„По този начин Комисията изпълни своя ангажимент по отношение и на двете споразумения с двете централи в Маришкия басейн. Оттук насетне ще бъде обявен търг чрез официалния вестник на ЕС за намиране на банка-кредитор, която да осигури на НЕК средствата, необходими за финализиране на споразумението и за влизането му в сила“, добави той.

До 27 август Българският енергиен холдинг (БЕХ) трябваше да подготви документите във връзка с обявата на обществена поръчка за избор на банка или банки, които да осигурят кредит от около 1 млрд. лева на НЕК. Сумата е необходима, за да може Националната електрическа компания да плати дълговете си към „AES Гълъбово Марица Изток 1“ и „Контур Глобал Марица Изток 3“, за да влязат в сила новите условия на договорите с двете централи.

Междувременно се очаква цената на природния газ за следващото тримесечие да бъде с 13,65% по-ниска. Това каза още председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов пред журналисти.

„Считам, че природният газ ще поевтинее с общо 30% за годината. Предварителните разчети на „Булгаргаз” показват, че цената на природния газ за следващото тримесечие би трябвало да бъде с 13, 65% по-ниска”, заяви той. По думите му хода на движение на котировките на суровия петрол в последните 10 дни показва, че този процент може да бъде дори и по-голям.

Иван Иванов не пожела да коментира дали спада в цената на природния газ ще се отрази на цената на парното през зимните месеци.

Eвропейският парламент одобри споразумението за асоцииране на Грузия с ЕС.

Това стана с мнозинство от 490 срещу 76 гласа от евродепутатите на пленарно заседание на Европарламента в Страсбург, предадоха ДПА и ТАСС.

Това е третото подобно споразумение с източен съсед на ЕС, което ЕП ратифицира в последните три месеца. Предишните две бяха с Украйна и Молдова.

Преди да влезе в сила, споразумението, което установява тесни политически връзки и отстранява търговските бариери между ЕС и Грузия, трябва да бъде ратифицирано и от 28-те страни членки на Евросъюза. 10 вече са направили това, обяви днес грузинският президент Гиорги Маргвелашвили.

„Днес е изключителен и много важен ден за моята страна, който ни изкачва нагоре по стъпалата към европейското семейство на нациите“, каза той след вота в Страсбург.

Маргвелашвили допълни, че страната му се надява един ден да се присъедини към ЕС.

Освен споразумението евродепутатите приеха и незадължителна за изпълнение от държавите членки

резолюция за положението в Грузия.

В нея се изказва подкрепа за териториалната цялост на страната и се призовава Русия „да преразгледа признаването на Абхазия и Южна Осетия“ и да поеме ангажимент да не използва сила.

В текста се казва още, че евродепутатите „подкрепят своевременното въвеждане на безвизов режим, когато всички условия за това бъдат спазени“.

В резолюцията се съдържат и критики към Грузия. Депутатите изразяват своите опасения „по повод потенциалното използване на съдебната система в борбата срещу политическите опоненти, което може да подкопае усилията на грузинските власти при провеждане на демократичните реформи“ и призовават Тбилиси „да избегне превръщането на системата на правосъдието в инструмент за политическо възмездие“.

България поздрави Грузия с ратифицирането на документа.

„Поздравяваме Грузия по повод ратификацията… Споразумението ще доближи Грузия до Европа в икономически, политически, социален и правов аспект“, се посочва в изявление на външния министър Даниел Митов.

България остава силно ангажирана с европейската перспектива на Грузия,

която изисква по-нататъшно прилагане на демократичните принципи, зачитане на човешките права и основните свободи и гарантирайки върховенството на закона, се посочва в изявлението.

В него се заявява още, че споразумението за асоцииране е един от структуроопределящите фактори на двустранния дневен ред между България и Грузия.

В изявлението се потвърждава още „твърдата подкрепа за териториалната цялост и суверенитета на Грузия“ и очакване ползите от Споразумението за асоцииране да се разпрострат върху цялата международно призната територия на Грузия.

Парламентът окончателно одобри договора за заем в размер на 1,5 млрд. евро на първо и второ четене по време на днешното пленарно заседание.

Това ще позволи на финансовия министър Владислав Горанов да финализира сделката по новия дълг до края на годината.

Заемът ще бъде отпуснат под формата на мостово финансиране от 4 банки –

„Ейч Ес Би Си“,„Сосиете Женерал“, „Ситибанк“ (клон Лондон) и „Уникредит Булбанк“ – в ролята на регистратори и упълномощени водещи организатори, и „Уникредит Банк“ (клон Лондон) – в ролята на агент.

Предвижда се той да бъде погасен с постъпления от планирана емисия държавни ценни книжа на външните пазари през 2015 г. в рамките на средносрочна програма за емитиране на ДКЦ на международните капиталови пазари.

Срокът на заема е шест месеца с възможност за удължаване с още шест.

Средствата от него ще се използват за осигуряване на финансиране на държавния бюджет, свързано с очакванията за по-висок дефицит, необходимостта от предоставяне на заем на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, както и за обезпечаване на ликвидна подкрепа, се посочва в мотивите.

В рамките на дебатите по ратификацията Янаки Стоилов, депутат от „БСП лява България“, заяви, че

страната е на прага на критична финансова ситуация.

По думите му за погасяване на този заем в следващите години всеки български гражданин ще трябва да плати над 3400 лв. Той отбеляза, че през последните години се говори как левицата свободно харчела, когато била на власт, но според него, когато социалистите са управлявали, е имало намаляване на държавния дълг.

Мартин Димитров от Реформаторския блок заяви, че всяко управление на БСП свършва със свръх дефицит и икономическа криза.

„Дефицитът за всяка една година се финансира с дълг. Наследството, което БСП остави, сега се финансира с дълг.

Така е устроена финансовата система“, обясни Димитров.

Според социалиста Румен Гечев България влиза в дългова спирала. По думите му нито лев от този дълг няма да отиде в българската икономика. „Това е основен проблем на дълговата политика“, каза Гечев.

ДПС гласува „въздържал се“ в пленарната зала.

„Проблемът не е дългът, притеснително е това, че вземането на дълг става навик и това е най-лесният начин за решаване на проблемите на държавата.

Всеки заем трябва да води до увеличение на БВП с определен процент и това е гаранция за неговата ефективност. В противен случай всеки заем има опасни последици“, аргументира се Алиосман Имамов.

В подкрепа на ратификацията гласуваха от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ, против бяха от „БСП лява България“ и „Атака“, а от ДПС и БДЦ се въздържаха.