Украйна направи някои отстъпки за допускане на руския хуманитарен конвой от 280 камиона на своя територия

в държана от бунтовниците зона близо до град Луганск, предаде ДПА.

Хуманитарната помощ може да влезе през граничен контролно-пропускателен пункт близо до Луганск, ако бъде проверена от украински митничари и представители на ОССЕ, заяви говорителят на президента Петро Порошенко Святослав Цехолко.

Преди това Киев настояваше руската хуманитарна помощ да премине границата близо до град Харков след като бъде прехвърлена от руските камиони на камиони от Международния комитет на Червения кръст.

Харковска област е под контрола на украинските правителствени сили, докато по-краткият път през Луганск идва от руската Ростовска област, където някои гранични пунктове се държат от проруските сепаратисти.

По-рано премиерът Арсений Яценюк настояваше, че Украйна ще приеме хуманитарна помощ само от Червения кръст.

Цехолко обаче съобщи, че Русия е отказала да прехвърля хуманитарната си помощ на камиони на Червения кръст на границата.

В Луганск над 200 000 цивилни са без вода и електричество от 11 дни, отбелязва ДПА.

Украинското правителство по-рано изрази подозрения, че Русия може да достави оръжия на сепаратистите под прикритието на докарването на 2000 тона храна и лекарства за цивилни в държаните от бунтовниците райони.

Словакия и Украйна постигнаха споразумение, което ще позволи на Украйна да има достъп до европейските газови доставки и ще съкрати зависимостта й от Русия.

Това обяви словашкият министър на икономиката Томаш Малатински в свое съобщение. „Двете страни стигнаха до споразумение, което ще помогне на Украйна да получава газ“, твърди министърът. Споразумението ще бъде подписано в понеделник. За целта в експлоатация ще се въведе старият и в момента неизползван словашки газопровод Vojany за пренос на газ до Украйна.
Киев вече постигна подобни договорености с Украйна и Полша, за да намали зависимостта от руския газ.
Газопроводът може да заработи този октомври, първоначалният му капацитет е 3 млрд. куб метра годишно, но до 2015 г. той може да нарастне до 10 млрд кубика газ. /АФП /

Няма пряка заплаха за България и ние не възнамеряваме да искаме някакви специфични действия, усилия или разполагане на сили на НАТО.

Това каза днес в Пловдив външният министър Кристиян Вигенин, предаде БГНЕС.

На този етап анализът на Министерството на отбраната сочи, че такова нещо не се налага, обясни министърът.

„Заплахата за изчерпване на ресурса на нашата авиация е реална, но нашите ВВС на този етап се справят със ситуацията, а ако се окаже, че не могат да се справят с охраната на въздушното ни пространство, тогава може да се мисли, но засега такава опасност няма“, подчерта Вигенин.

Няма причини да променяме нашата позиция спрямо случващото се в Украйна, смята още външният министър.

„Нашата позиция е ясна, работим за стабилизацията на страната, а тя не е възможна без участието на Русия и разчитаме на диалог и на преки разговори на Русия и Украйна, съответно на САЩ и ЕС. Утрешната конференция в Женева може да е закъсняла, но по-добре късно, отколкото никога“, каза още Вигенин. Той добави, че разчита тя да има конкретни резултати.

На 17 април вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев свиква заседание на Националния щаб за мониторинг на обстановката в Украйна, съобщи за медиите пресцентърът на МВР.

В заседанието ще участват ръководителите на специални служби, представители на министерства, държавни агенции, директорите на главните дирекции „Национална полиция“, „Пожарна безопасност и защита на населението“ и „Гранична полиция“ и ръководители на други структури.

Ще бъде разгледано развитието на обстановката в Украйна и ще бъдат анализирани възможни бъдещи решения, съобщават от МВР.

Под гръм от аплодисменти проруските демонстранти в Донецк посрещат миньорите с каски на главата: в този голям град на Източна Украйна те са героите, душата на един регион, смазан от икономическата криза и зависещ от Русия.

Независимо дали става дума за въглищата или стоманата на Донецк или за заводите за турбини в Харков, индустриалното сърце на Източна Украйна винаги е разчитало на главния си клиент – Русия.
Русия купува нашето производство. Нашите заводи ще затворят врати, тъй като никой в Европа няма да има нужда от тях, ако връзките с Москва бъдат прекъснати – тревожи се 27-годишната домакиня Лилия. Нашите стоки не са конкурентни, повечето от нашите съграждани ще загубят работа, добавя тя.
Загуба на работа, затваряне на заводи и мини, индустрии, погълнати от „германски бизнесмени“ – това са страховете на активистите край барикадите в т.нар. Суверенна република Донецк. Активистите сепаратисти, които искат да запазят връзките с големия руски съсед, ясно го заявиха тази седмица.
Подобно на мнозинството протестиращи 51-годишната Катерина, която работи в детска градина, с носталгия си спомня миналото, когато Източна Украйна бе индустриалната гордост на СССР.
След разпадането на съветския блок и независимостта на Украйна през 1991 г. районът пострада тежко от кризата. Много заводи бяха затворени, а Изтокът се бори, за да се приспособи към капиталистическата система.
Повече от 20 г. след това перспективите за разядената от корупция източна Украйна съвсем не са обещаващи.
Живеехме по-добре при СССР, имаше равенство, образованието и медицината бяха безплатни. Сега има корупция навсякъде, оплаква се Катерина.
Затова на ескалацията на напрежението с Русия, последвало идването на власт на проевропейско правителство в Киев след свалянето в края на февруари на проруския президент Виктор Янукович, не се гледа с добро око.
През януари украинският износ за Русия достигна 746 милиона долара, а вносът – 1,45 милиарда – показват данните на правителството.
Страната не е сериозно зависима от Украйна по отношение на благата. Ако бъдат взети ограничителни мерки от украинска страна, нашите компании са способни напълно да възстановят тези блага, смята руският министър на индустрията и търговията Денис Мантуров.
Украйна вече спря износа си на военно оборудване за Русия, след като Москва глътна Крим и струпа – според НАТО – 40 000 души на източната граница.
Нашите отношения са замразени, докато се постигне деескалация на конфликта, заяви Юри Терешченко, директор на украинския отбранителен гигант Укроборонпром. „Ще понесем икономически загуби, но разумно ли е да въоръжаваме армията на противника?, пита той.
Докато оръжията са насочени един срещу друг може би не е най-добрият момент да се търгува, обобщава Павло Шеремета, украинският министър на икономическото развитие.
Досега няма данни за броя на предприятията, прекъснали връзките с Русия, но опасенията са налице в Източна Украйна.
Официално никой нищо не е казал. Нашите началници ни посъветваха да работим много, защото вероятно след това няма да има повече поръчки, споделя 32-годишният Александър, техник в авиационна фирма в Харков.
„В нашия завод 70 до 80% от поръчките са за Русия. Как можем да не вземаме предвид това? Кой ще купува нашата продукция?“, тревожи се той.
Експертите са единодушни, че повечето от украинските технологии няма да заинтересуват Запада. Но пък страната може да се възползва от това, за да модернизира индустрията си.
Трябва хората отново да се научат да са по-инициативни, по-иновативни и да се подобри законодателната рамка, смята икономистът от националния университет в Донецк Олекси Рябшин. /АФП /