След дългогодишно прекъсване Брюксел поднови преговорите за присъединяване на Турция към ЕС, отваряйки нова преговорна глава. Едновременно с това бе обявено и началото на преговори за присъединяване на Сърбия, което показва, че миграционната криза и руското присъствие на Балканите са накарали ЕС да преосмисли намерението си за пауза в разширяването, предаде Ройтерс.

Брюксел и Анкара ще преговарят по глава 17, която се отнася до икономическа и парична политика. Това реши междуправителствена конференция, свикана две седмици след извънредна европейска среща на върха, целяща да засили сътрудничеството между ЕС и Турция във връзка с мигрантската криза.

Ройтерс припомня думите на шефа на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер преди повече от година, че Брюксел се нуждае от пауза в политиката си на приемане на нови членове. Но събитията очевидно са накарали еврочиновниците да подновят преговорите с евентуални бъдещи страни членки в търсене на влияние и стабилност извън границите си.

Нито Турция, нито Сърбия могат да се надяват на скорошно присъединяване към най-големия в света търговски блок, но ЕС смята, че формалните преговори по различни глави или правила ще помогнат за успокояване на кризите по границите на съюза, подчертава агенцията.

„Бежанската криза и тероризмът ни показват, че ние живеем на един и същи континент, изправяме се пред едни и същи предизвикателства и колкото повече формираме общи политики, толкова по-добре ще живеем“, каза на пресконференция външнополитическата представителка на ЕС Федерика Могерини.

„Чувството за посока е следното: вместо да водим идеологически дебат за разширяване утре или за никакво разширяване, по-добре е да предприемем конкретни стъпки, които да ни сближат“, каза тя.

Като израз на този нов прагматизъм Брюксел демонстрира по-силно благоразположение към Сърбия, отваряйки едновременно две глави за преговори, въпреки ограничения напредък към изпълнението на споразумението между Белград и бившата му провинция Косово. Едната се отнася именно до отношенията с Косово – област, в която ЕС се надява да играе ролята на брокер между Белград и Прищина.

„Ние нямаме намерение просто да заиграваме със Сърбия, – каза външният министър на Люксембург Жан Аселборн пред репортери. – ЕС е сериозен в търсенето на сближаване с Белград, въпреки че има известни опасения относно неговите близки отношения с Русия и трудностите около решаването на спора за статута на Косово“.  

Проектът за газопровод от Русия през Турция не е възможен.

Това каза енергийният експерт и главен координатор на Центъра за стратегически изследвания в областта на енергетиката „Евразия“ Недждет Памир в интервю за БНР.

По думите на Памир проектът изпълнява политически цели. „Путин наложи ембарго на Украйна и в резултат на това България реагира. Ето защо Путин избра да представи тази идея за нов газопровод именно в Турция“, обясни екпертът.

По думите му ако целта на Путин е да реализира проекта за преминаването на 63 млрд. куб. м. газ за Европа, то 14 млрд. ще остават за Турция, вместо от т.нар. Западен газопровод през Украйна, Молдова и Румъния към Гърция.

„При сегашните санкции от Европа към Москва, реализацията на проект като „Южен поток“ наистина е невъзможна. Интересно обаче е включването на Гърция в новия проект, за който говори Путин, защото ако Атина участва, това би трябвало да означава, че Гърция е решила да напуска ЕС“, добави Недждет Памир.

„Южен поток“ няма да донесе нищо на Турция, ако не бъдат отстранени съществуващите проблеми при доставките на газ за страната ни, за които се твърди, че се използват от Украйна за нейните нужди, смята експертът. Той добави, че не вижда такава вероятност и остава песимист за бъдещето на новия руско-турски газопровод.

По думите му Турция е силно зависима от Русия от енергийна гледна точка: От Русия идват 58% от газовите доставки, по отношение на нефта – 8% и 32% по отношение на въглищата.

По отношение на енергийната сигурност на ЕС, Памир смята, че това е много трудно постижимо. „Русия е главният доставчик на газ за Европа. Преди да успее да намали зависимостта си от Русия, Европа трябва да преодолее сериозни пречки. В даден момент Русия и ЕС ще намеряът пресечна точка и ще продължат заедно по един и същи път“, смята той.

През периода януари – юли 2014 г. износът на България за трети страни намалява с 12.0% спрямо същия период на 2013 г. и е в размер на 8.9 млрд. лeвa, съобщиха от НСИ.

Основни търговски партньори на България са Турция, Сингапур, Руската федерация, Китай, бившата югославска република Македония и Сърбия, които формират 54.1% от износа за трети страни. През юли 2014 г. износът на България за трети страни намалява с 12.0% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.4 млрд. лeвa.
Вносът на България от трети страни за първите седем месеца на 2014 г. намалява с 6.4% спрямо същия период на предходната година и е на стойност 11.0 млрд. лeвa (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна.
През юли 2014 г. вносът на България от трети страни намалява с 10.4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.6 млрд. лeвa.
Външнотърговското салдо (износ FOB – внос CIF) на България с трети страни през периода януари – юли 2014 г. е отрицателно и е на стойност 2 102.3 млн. лeвa. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и възлиза на 1 591.9 млн. лева. През юли 2014 г. външнотърговското салдо (износ FOB – внос CIF) с трети страни е отрицателно и е на стойност 263.5 млн. лeвa.
При износа на България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през първите седем месеца на 2014 г. в сравнение със същия период на предходната година най-голям ръст е отбелязан в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.“2 (15.8%). Най-голям спад се наблюдава в секторите „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (39.3%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (28.6%).
При вноса от трети страни най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.“ (19.4%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (18.2%).
През периода януари – юли 2014 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 24.1 млрд. лв. и спрямо съответния период на 2013 г. износът намалява с 2.8%. През юли 2014 г. общият износ възлиза на 4.0 млрд. лв. и намалява с 0.1% спрямо същия месец на предходната година.
През периода януари – юли 2014 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 28.7 млрд. лв. (по цени CIF), или с 1.2% по-малко спрямо същия период на 2013 година. През юли 2014 г. общият внос намалява с 6.8% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 4.4 млрд. лева.
Общото външнотърговско салдо (износ FOB – внос CIF) е отрицателно през периода януари – юли 2014 г. и е на стойност 4 538.2 млн. лв., което е с 333.7 млн. лв. повече от салдото за първите седем месеца на 2013 година. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото през периода януари – юли 2014 г. също е отрицателно и е в размер на 3 294.3 млн. лева.
През юли 2014 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB – внос CIF) е отрицателно и е на стойност 363.3 млн. лева. По цени FOB/FOB салдото също е отрицателно и е в размер на 149.0 млн. лева. /БГНЕС /

Влак и микробус се сблъскаха на железопътен прелез в южната турска провинция Мерсин, при което загинаха девет души, пътуващи в микробуса, съобщи местна телевизия.

Други осем души от микробуса са ранени при катастрофата. Някои от тях са в тежко състояние.  

Според очевидци бариерата на прелеза е била вдигната, а шофьорът не забелязал приближаващия се влак.

След сблъсъка влакът влачил няколко десетки метра микробуса, превозващ работници към индустриалната зона Тарсус в Мерсин. 

Според ръководителя на зоната Сабри Текин всеки ден през въпросния прелез минават с всякакви автомобили десетки хиляди хора.