Водената от Русия политика поражда трудности за редица страни, които са съседи на ЕС, заяви германският канцлер Ангела Меркел в интервю за германския в. „Велт“.

Молдова, Грузия и Украйна са три страни от нашата политика за източно партньорство, които са подписали по един суверен начин споразумение за асоцииране с ЕС. Русия създава трудности на тези три страни, каза Меркел.

Освен това виждаме, че Русия се опитва да държи зависими в икономически и политически план някои страни от Западните Балкани, каза тя.

Меркел отвърна и на критиките, които ѝ отправиха трима бивши канцлери – Хелмут Кол, Хелмут Шмит и Герхард Шрьодер, привърженици на по-гъвкавия подход спрямо Москва.

Убедена съм, че единният европейски отговор на действията на Русия е добър. Фактът, че Русия наруши меморандумът от Будапеща от 1994 г. относно териториалната цялост и суверенитета на Украйна не трябва да остане без реакция, каза Меркел.

Заради украинската криза Западът, в частност ЕС, наложи санкции на Русия, която отвърна на удара с рестриктивни мерки спрямо някои европейски и американски продукти. Последната мярка влиза в сила от утре и е за забрана на внос на плодове и зеленчуци от Албания с аргумента, че тя представя за свои европейските плодове и зеленчуци, които вече са със забрана за влизане в Русия.

В интервюто Меркел потвърди намерението при нужда да се окаже военна помощ на Естония, Литва и Латвия, отбелязва ТАСС.

Тя посочи необходимостта от спазване на член 5 от договора за НАТО, тоест на задължението да се оказва помощ на всички партньори от алианса.

Ето защо например ние оказваме поддържа за охраната на прибалтийското въздушно пространство, създаваме нови сили за бързо реагиране и сътрудничим с Дания и Полша, каза Меркел.

През периода януари – май 2014 г. износът на България за трети страни намалява с 14.8% спрямо същия период на 2013 г. и е в размер на 6.1 млрд. лв., съобщиха от НСИ.

Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сингапур, Руската федерация, бившата югославска република Македония и Обединените арабски емирства, които формират 54.4% от износа за трети страни.
През май 2014 г. износът на България за трети страни намалява с 0.6% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.4 млрд. лв.
Вносът на България от трети страни за първите пет месеца на 2014 г. намалява с 5.2% спрямо същия период на предходната година и е на стойност 7.8 млрд. лв. (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Украйна. През май 2014 г. вносът на България от трети страни се увеличава с 0.5% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1.8 млрд. лв.
Външнотърговското салдо (износ FOB – внос CIF) на България с трети страни през периода януари – май 2014 г. е отрицателно и е на стойност 1 766.9 млн. лв. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и възлиза на 1 361.3 млн. лв. През май 2014 г. външнотърговското салдо (износ FOB – внос CIF) с трети страни е отрицателно и е на стойност 350.8 млн. лв.
При износа на България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през първите пет месеца на 2014 г. в сравнение със същия период на предходната година ръст е отбелязан единствено в сектор „Химични вещества и продукти“ (7.2%). Най-голям спад се наблюдава в секторите „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (36.7%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (26.1%).
При вноса от трети страни най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д“ (21.0%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (17.0%).
През периода януари – май 2014 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 16.4 млрд. лв. и спрямо съответния период на 2013 година износът намалява с 5.4%.
През май 2014 г. общият износ възлиза на 3.5 млрд. лв. и се увеличава с 5.4% спрямо същия месец на предходната година.
През периода януари – май 2014 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 20.1 млрд. лв. (по цени CIF), или с 0.1% по- малко спрямо същия период на 2013 година (табл. 1 и 2 от приложението).
През май 2014 г. общият внос намалява с 0.3% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 4.1 млрд. лeвa.
Общото външнотърговско салдо (износ FOB – внос CIF) е отрицателно през периода януари – май 2014 г. и е на стойност 3 719.8 млн. лв., което е с 924.5 млн. лв. повече от салдото за първите пет месеца на 2013 година (табл. 1 и 2 от приложението). По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото през периода януари – май 2014 г. също е отрицателно и е в размер на 2 742.7 млн. лева.
През май 2014 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB – внос CIF) е отрицателно и е на стойност 636.9 млн. лева. По цени FOB/FOB салдото също е отрицателно и е в размер на 425.5 млн. лева. /БГНЕС /

Европейската комисия одобри предложението на 10 страни от общността да въведат предложения през 2011 г. данък върху финансовите транзакции, въпреки че той засега няма как да бъде въведен в целия Евросъюз. Скоро ще започне и процедура за уреждане на частичното прилагане на новия налог, който в основата си е замислен като общоевропейски и дори глобален.

Десетте страни, които ще пристъпят към въвеждането му, са Франция, Германия, Австрия, Белгия, Гърция, Италия, Португалия, Словакия, Словения и Испания. Целта на повечето от тях е с приходите от новия данък да закърпят бюджетите си по време на кризата.

Данъкът върху финансовите транзакции ще обхваща покупките и продажбите на валута, акции и облигации между финансови институции, базирани в страните, които го прилагат, както и подобни транзакции, засягащи тези страни, дори ако продавачите и купувачите не са базирани в тях. Данъчната ставка е минимална – 0,1 % за търговия с акции и облигации и 0,01 % за продажба на деривати, но се очаква да обхване множество големи транзакции и да донесе милиарди евро в бюджетите. Предложението за общоевропейско въвеждане на налога донесе противоречиви реакции в различните страни, като един от най-големите му опоненти е Великобритания. Други страни пък го приемат по принцип, но отказват да го въведат, ако не стане повсеместен, тъй като се страхуват от отлив на капитали.

Европейската комисия приветства решението на 10-те страни, които първи ще въведат налога.

„Радвам се да видя, че 10 държави членки са изразили желанието си да участват в общия данък върху финансовите транзакции, като следват първоначалните предложения на Европейската комисия“, каза шефът на ЕК Жозе Барозу. „Този данък ще донесе милиарди евро приходи, които са много необходими за страните членки в тези трудни времена. Става въпрос за справедливост – трябва да направим така, че разходите за кризата да бъдат споделени от финансовия сектор, вместо от обикновените граждани“, каза Барозу.

За да бъде приложен данъкът в тези 10 страни, трябва той да бъде одобрен от квалифицирано мнозинство от страните членки, а също и от европарламента. За целта ЕК ще подготви ново предложение за въвеждане на данъка, идентично с миналогодишното, но включващо само 10, а не всичките 27 страни.

Великобритания е страната, която е най-уязвима на кризата в еврозоната и икономическите проблеми на страните от валутния съюз, според доклад на консултантската компания Maplecroft. Заради голямата си икономическа интеграция със страните от еврозоната и невъзможността да се справи сама със забавяне на икономиката, Великобритания би пострадала най-много, ако текущата криза се влоши, твърдят авторите на доклада. Така например, ако икономиките на Испания или Италия се сринат, износът на Великобритания ще намалее със 7 %, а банковият й сектор ще загуби 95 милиарда лири, което е 7 % от БВП.

Сред останалите най-застрашени страни са още скандинавските държви, централна и източна Европа и някои африкански страни. В първите 10 са Великобритания, Полша, Унгария, Чехия, Мавритания, Мозамбик, Мавриций, Швеция, Исландия и Капе Верде. Общо 17 страни по света са посочени като изложени на изключително голям риск, като между тях е Румъния. България успява да се „спаси“ и влиза в категорията на държавите, изложени на голям, но не и на изключителен риск. В тази категория е и САЩ.

Класацията е съставена от 169 страни, като са изключени членките на еврозоната. Степента на уязвимост е изчислена на база директни инвестиции в зоната на еврото, връзки с банките в еврозоната, както и национални фактори като фискален баланс, публичен дълг, инфлация и валутни резерви.

Великобритания се оказва в „перфектната буря“ от икономически данни и показатели, които я правят най-уязвима на проблемите на валутния съюз. Около 50 % от външната търговия на страната е със страни от еврозоната. Външните инвестиции в страната, идващи от този регион, произвеждат 20 % от целия британски БВП. Британските банки държат ценни книжа на банки и държави от еврозоната за 380 милиарда лири, което прави 27 % от британския БВП. Рискът се увеличава и заради големия бюджетен дефицит на страната, който е около 8 %, и нетния публичен дълг от над 80 % от БВП. По този начин възможностите на Великобритания да реагира сама на европейска криза са силно ограничени, обясняват от Maplecroft.

Заради сериозните си икономически връзки с валутния съюз сред най-застрашените са още Полша, Унгария, Чехия, Швеция и Дания. Все пак Maplecroft предвижда собствените механизми за стабилност на Полша да се подобрят с времето и опасността за тази страна да намалее.

Африканските държави Мозамбик, Мавртания, Мароко и Кот Д’Ивоар също остават без пазар и без възможност да се справят сами, ако еврозоната изпадне в дълбока депресия. Така например Мозамбик ще изгуби 60 % от пазара на произвежданите в страната горива и минни продукти, а Кот Д’Ивоар ще загуби 30 % от износа на селскостопански продукти.

В анализа си Maplecroft посочва недостатъците на голямата икономическа интеграция между страните, както и силните връзки със страни, които не са в еврозоната, но са пряко изложени на риск от кризата в нея. Експетите съветват държавите да диверсифицират търговските си партньори, за да могат да се справят с възникнало ниско търсене от основните си пазари. Това може да стане чрез търговия с трети страни или концентрация на вътрешния пазар, обясняват от Maplecroft.