Изследователят Робърт Фалкън Скот е загинал през 1912 г. по време на експедиция в Антарктида, но историята му живее в артефакти, които учените продължават да откриват в ледовете на замръзналия континент.

Най-новото откритие е тефтерче на 100 години на един от членовете на експедицията на Робърт Скот, съобщи Си Ен Ен. В него изследователят Джорд Левик описвал снимките си.

Бележникът е намерен след топенето на снега край базата „Тера нова“, наречена на името на кораба, превозвал през 1911 г. Скот и участвалите около 60 души в експедицията му.

Написаното вътре и сега може да бъде прочетено. Тефтерчето е един от 11-те хиляди артефакта, намерени след трагичния край на експедицията.

Написаното в бележника и сега може да бъде прочетено.

Експедиция „Тера Нова“

Източник: Getty Images/Guliver

„Тера Нова“, официално известна като Британска Антарктическа Експедиция 1910, е катастрофалната експедиция на Робърт Фалкън Скот, който, опитвайки се да стане първият човек, стъпил на Южния полюс, загива трагично заедно с целия си отряд.

Експедицията влиза в надпревара с екип от норвежки изследователи; Скот достига Южния Полюс с четирима другари на 17 януари 1912 само за да установи, че норвежците, водени от Роалд Амундсен, са ги изпреварили с 33 дни.

Зловещата участ на британците се разкрива от намерените осем месеца по-късно записки и снимки от пътешествието.

Френски астрономи изследваха близо 500 екзокомети около звездата Бета Пикторис (Beta Pictoris), която се намира на около 63 светлинни години от Слънцето, предаде Франс прес. Става въпрос за най-голямото преброяване на екзокомети в една и съща екзопланетна система.

Екзокометата е комета, орбитираща около звезда, която се намира извън Слънчевата система.

„За пръв път статистическо изследване позволи да се определят формата и орбитата на голям брой екзокомети – заяви ръководителят на изследването Флавиен Кифер от Института по астрофизика в Париж. – То хвърля светлина върху механизми в Слънчевата система, които са започнали да функционират малко след формирането й преди 4,6 милиарда години.“

Бета Пикторис е млада звезда. Тя е на около 20 милиона годни и е обградена от голям диск от материя, включително от газ и прах, които произхождат от изпарения от комети и сблъсъци между астероиди.

Учените са на мнение, че това е добър пример за млада планетна система, напомняща онова, което е представлявала Слънчевата система малко след образуването ѝ.

Подробните наблюдения на екзокометите около Бета Пикторис носят ключова информация за опознаване на процесите в този тип млади планетни системи, отбелязаха учените.

Френският екип анализирал над 1000 наблюдения, извършени между 2003 г. и 2011 г. с помощта на спектрограф на телескопа на Европейската южна обсерватория в Ла Сия в Чили.

При анализа си учените констатирали съществуването на две отделни „семейства“ екзокомети. Първото включва древни екзокомети, които се отличават с разнообразните си орбити и слабите си емисии от газ и прах. Във второто попадат по-активни екзокомети, които имат сходни орбити. Тези екзокомети вероятно са произлезли от разпадането на обект, чиито размери са били по-големи от техните.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. „Нейчър“.

Астрономи откриха скалиста мегапланета, 17 пъти по-тежка от Земята, която беше кръстена на името на краля на чудовищата „Годзила“. Планетата би могла да промени представите ни за произхода на Вселената, съобщиха световните агенции.

Новооткритото небесно тяло от космическия телескоп „Кеплер“ се намира на 560 светлинни години от Земята. Официалното название на планетата е Кеплер-10с, като нейният диаметър е 29 хиляди километра, или 2,3 по-голям от този на Земята, допълва „Гардиън„.

„Бяхме напълно изненадани от нашето откритие“, призна астрономът Ксавие Дюмюск от Центъра по астрофизика „Харвард-Смитсониън“.

Досега учените не знаеха за съществуването на подобни „скалисти чудовища“. Колкото една планета е по-голяма, толкова повече нейното гравитационно привличане я кара да концентрира не само твърди материали, но и големи количества водород, като я превръща в газов гигант от рода на Юпитер.

„Това е Годзилата на планетите от рода на Земята, възкликна ученият с български произход Димитър Съселов, директор на проекта за произхода на живота към Харвардския университет. Но за разлика от чудовището от филма, „Кеплер 10-c“ има благоприятно въздействие върху живота!“

Мисията „Кеплер“ на НАСА може да открива планети, но не е в състояние да определи дали те са газови или скалисти.

Внушителните размери на „Годзила“ говореха по-скоро за „мини-Нептун“ – по голям от Земята и с плътна обвивка от водород и хелий.

Но телескоп, разположен на Канарските острови, успя да установи, че тази мегапланета, с маса 17 пъти по-голяма от тази на Земята, е нещо, надминаващо всички очаквания.

„Кеплер-10с“ e успял да запази своята атмосфера по време на съществуването си, тъй като планетата е достатъчно масивна, за да може да я съхрани“, коментира Ксавие Дюмюск.

Мегапланетата кръжи около звезда, подобна на Слънцето, като осъществява една пълна обиколка за 45 дни. Но тя е прекалено гореща, за да може на нея да съществува живот.

При все това „Годзила“ доказва, че Вселената е била в състояние да сътвори огромни скалисти планети във време, когато тежките елементи от рода на силиция и желязото са били рядкост. Според учените ранната Вселена е била богата предимно на водород и хелий.

Новооткритата мегапланета е на възраст 11 милиарда години, което означава, че тя се е образувала само 3 милиарда години след Големия взрив.

„Откриването на „Кеплер 10c“ доказва, че планети от земен тип са се сформирали твърде рано в историята на Вселената.

Обикновено скалистите планини дават възможност за появата на живот“, коментира проф. Съселов.

Бразилският изследователски институт към музея по естествена история „Емилио Гоелди“, който се занимава с изучаването на Амазония, съобщи, че в Амазонската джунгла са открити 155 нови вида животни и 14 неизвестни досега на науката растения, предаде РИА „Новости“.

По информация на местни медии, откритията са направени от учените през последните четири години.

Повечето от новите животни са паякообразни. Има обаче и риби, птици, влечуги, които специалистите описват за пръв път.

Единственият бозайник сред новите видове животни е неголяма маймуна, кръстена на района, който обитава – на бразилския щат Рондония – Mico rondoni.

Миналият месец пък германски биолози откриха в САЩ непознат вид мравка, която улавя някои от братовчедите си, за да ги превърне в роби, като използва техники на инфилтриране, достойни за нинджите.

Видът от рода Темноторакс, който обхваща стотици различни мравки, живеещи по дърветата или по горската пръст, е наречен Пилагенс заради погромите, които прави върху мравуняци на други видове, за да си осигури роби.

За разлика от известните мравки-робовладелци в басейна на Амазонка, които изпращат на терен по 3000 войника, за да вземат пленници, Темноторакс предпочитат да го правят тайно, пестейки средства. Ударите им са насочени главно към два други близки вида, които живеят в орехи или жълъди, приличащи на истински замъци с лесен за отбрана вход от 1 мм.

Грабливата мравка е малка – средно 2,5 мм. Затова обсегът на действията й е ограничен до няколко квадратни метра. Тя
предпочита не да атакува с много воини, а да се инфилтрира.