Френски астрономи изследваха близо 500 екзокомети около звездата Бета Пикторис (Beta Pictoris), която се намира на около 63 светлинни години от Слънцето, предаде Франс прес. Става въпрос за най-голямото преброяване на екзокомети в една и съща екзопланетна система. Екзокометата е комета, орбитираща около звезда, която се намира извън Слънчевата система. „За пръв път статистическо изследване […]
Френски астрономи изследваха близо 500 екзокомети около звездата Бета Пикторис (Beta Pictoris), която се намира на около 63 светлинни години от Слънцето, предаде Франс прес. Става въпрос за най-голямото преброяване на екзокомети в една и съща екзопланетна система.
Екзокометата е комета, орбитираща около звезда, която се намира извън Слънчевата система.
„За пръв път статистическо изследване позволи да се определят формата и орбитата на голям брой екзокомети – заяви ръководителят на изследването Флавиен Кифер от Института по астрофизика в Париж. – То хвърля светлина върху механизми в Слънчевата система, които са започнали да функционират малко след формирането й преди 4,6 милиарда години.“
Бета Пикторис е млада звезда. Тя е на около 20 милиона годни и е обградена от голям диск от материя, включително от газ и прах, които произхождат от изпарения от комети и сблъсъци между астероиди.
Учените са на мнение, че това е добър пример за млада планетна система, напомняща онова, което е представлявала Слънчевата система малко след образуването ѝ.
Подробните наблюдения на екзокометите около Бета Пикторис носят ключова информация за опознаване на процесите в този тип млади планетни системи, отбелязаха учените.
Френският екип анализирал над 1000 наблюдения, извършени между 2003 г. и 2011 г. с помощта на спектрограф на телескопа на Европейската южна обсерватория в Ла Сия в Чили.
При анализа си учените констатирали съществуването на две отделни „семейства“ екзокомети. Първото включва древни екзокомети, които се отличават с разнообразните си орбити и слабите си емисии от газ и прах. Във второто попадат по-активни екзокомети, които имат сходни орбити. Тези екзокомети вероятно са произлезли от разпадането на обект, чиито размери са били по-големи от техните.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. „Нейчър“.