Европейската комисия започва от днес да финансира складирането на свинско месо и продукти, за да помогне на пострадалите от руското ембарго свиневъди.

Финансирането ще покрива средствата за складиране на свинско месо за три до пет месеца.

Според Брюксел опитът от миналото показва, че такава мярка за временно намаляване на предлагането на европейския пазар понижава натиска на пазара и помага за увеличение на цените.

Отношенията между Брюксел и Москва много обтегнати в резултат на кризата в Украйна.

ЕС наложи икономически санкции на Русия миналата година, а Русия забрани вноса на повечето европейски селскостопански продукти.

Москва твърди, че забраната за внос на свинско месо е заради няколкото случая на африканска чума по свинете (АЧС) в Полша и балтийските страни, но Брюксел определи мярката като като неоправдана и сезира Световната търговска организация (СТО).

Комисията отбеляза, че след въвеждането на ембаргото търговците на свинско месо и продукти са успели да намерят алтернативни пазари за повече си стоки, като изтъкна, че животинската храна също е по-евтина от обичайното.

Въпреки това производителите имат ограничено поле за маневриране на фона на изискванията на ЕС за отглеждането на животните, които налагат значителни инвестиции.

Европейският съюз трябва да има собствена армия, заяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в публикувано днес интервю, цитирано от световните агенции.

С изказването си Юнкер разпали отново дебатите по обсъжданата отдавна идея в период на засилено напрежение с Русия,

отбелязва ДПА.

„Подобна армия би ни помогнала да изработим обща външна политика и политика за сигурност и да поемем заедно отговорностите на Европа по света“, заяви председателят на ЕК в интервю за германския в. „Велт ам зонтаг“. „Европейска армия няма да се създаде, за да се разположи незабавно. Но

обща европейска армия би показала на Русия, че се отнасяме сериозно към защитата на ценностите на ЕС„,

заяви Юнкер, цитиран от Франс прес.

„Имиджът на Европа е пострадал сериозно. Изглежда не ни приемат сериозно във външната политика“, добави той. НАТО не е подходяща структура за тези цели, смята Юнкер. „Не всички членове на Алианса са членове на ЕС. И тук не става дума за конкуренция с НАТО, а Европа да стане по-силна“, каза председателят на Еврокомисията.

Заради кризата в Украйна, отношенията между Москва и Запада достигнаха най-ниската точка от разпадането на Съветския съюз. Но

идеята за армия на ЕС вероятно ще срещне съпротива от страните членки на блока, които са против по-голяма интеграция, особено Великобритания.

Евроскептичната Партия за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП) вече се е изказвала остро против подобна идея в миналото, припомня ДПА. Партията започна да печели популярност точно преди изборите през май.

„Такова нещо може да бъде възприето от американците като заплаха за НАТО, а това е във вреда на отбраната на всяка национална държава в Европа“, написа през 2013 г. Уилям Дартмут, евродепутат от ЮКИП.

В миналото идеята е била отхвърляна и от други страни членки.

Страните в ЕС по традиция се колебаят да прехвърлят правомощията за отбрана на Брюксел.

През 2007 г. блокът създаде концепцията за европейски бойни групи, за да се гарантира бърза военна намеса в кризисни ситуации, но те никога не са били
разполагани.

Идеята обаче вече получава подкрепа в Германия. Министърката на отбраната Урсула фон дер Лайен заяви в декларация, че „нашето бъдеще като европейци един ден ще включва европейска армия“. Миналия месец тя изрази увереност, че ако не децата ѝ, то внуците ѝ със сигурност ще видят Съединени Европейски Щати
 със собствена армия.

В. „Велт ам зонтаг“ цитира днес и председателя на германската парламентарна комисия по външна политика Норберт Рьотген, който заявява, че идеята за армия на ЕС е „европейска визия, чието време е настъпило“. „Нашите отбранителни способности ще останат недостатъчни от гледна точка на политиката за сигурност, докато издържаме армиите на отделните държави. Те като цяло купуват едно и също, само че в малки количества“, посочи той.

Аналогична позиция изказа и председателят на комитета по въпросите на отбраната на германския парламент Ханс-Петер Бартелс. Той заяви, че през последните 10 години европейската отбрана не е отбелязала особен напредък.

„Нужни са ни нови инициативи. Именно затова приветствам думите на Юнкер. Сега е важно бързо да се пристъпи към реализацията на конкретни мерки.

Ние трябва не просто да чакаме да се появи обща концепция на всичките 28 страни на ЕС, а още сега да започне работа по споразумение между отделните членове“. Според същия вестник бившият генерален секретар на НАТО Хавиер Солана ще представи утре в Брюксел доклад за нова европейска стратегия за отбрана, която призовава за по-голяма способност за военна намеса отвъд границите на ЕС. Работата по експертния доклад е продължила половин година.

Европейският съюз ще наложи на Русия санкции от понеделник, 17 март, заради военната й интервенция в украинската република Крим, каза полският премиер Доналд Туск.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу обяви, че ЕС ще предложи едностранни търговски преференции на Украйна от 500 млн. евро всяка година.

Еврокомисарят по въпросите на търговията Карел Де Гухт каза, че споразумението за асоцииране на Украйна към ЕС с произтичащият от това облекчен режим на достъп до единния пазар, може да бъде подписано до ноември.

Отговорите на Русия на предложенията на САЩ за уреждане край на кризата в Украйна са недостатъчни

и не създават нужната среда за постигане на дипломатическо решение, смята държавният секретар Джон Кери. Кери разговаря по телефона с руския външен министър Сергей Лавров и обсъди с него руските отговори на американските предложения.

„Той (Кери) потвърди готовността да продължи да разговаря с външния министър Лавров, включително тази седмица, но заяви, че условията трябва да са подходящи, а целта трябва да е да се защитят неприкосновеността и суверенитетът на Украйна, а ние не видяхме такова нещо в получените отговори“, заяви говорителката на Държавния департамент Джен Псаки.

Кери е изтъкнал, че продължаващата ескалация на действията на Русия в Крим затруднява постигането на дипломатическо решение. „Недопустимо е руски войски и местни милиции да продължават да се разпореждат“, казал Кери на Лавров.

Руското външно министерство заяви, че планираната финансова помощ на САЩ за Украйна е незаконна, тъй като това би означавало да се финансира нелегитимен режим. „По всички критерии отпускането на средства на нелегитимен режим, който е взел властта със сила, е незаконно и излиза извън рамките на американското право“, се казва в изявление на министерството, което предупреждава Вашингтон за последиците от „безусловното помагане на радикални елементи“ в Украйна.

Германската канцлерка Ангела Меркел заяви днес, че ситуацията в Крим е сходна с анексия от Русия,

предаде Франс прес, като цитира парламентарен източник. „Можем вече да говорим за анексия“, казала канцлерката на заседание на парламентарната група на консервативния блок ХДС/ХСС. Тя добавила, че „Русия е откраднала Крим от Украйна“.

Председателят на ОССЕ и президент на Швейцария ​​Дидие Буркхалтер заяви, че референдумът, насрочен за неделя в Крим е „незаконeн“. „В сегашния си вид, референдумът в Крим, насрочен за 16 март, не е в съответствие с Конституцията на Украйна и трябва да се смята за незаконен“, каза швейцарецът в изявление. Той съобщи още, че условията за присъствие на мисия от наблюдатели на ОССЕ за референдума в Крим не са изпълнени.

Силно се надявам, че ръководството на Русия няма да прекрачи една граница, от която няма да има връщане назад,

коментира президентът Росен Плевнелиев в Катар в отговор на журналистически въпрос. Не само аз, но и целият свят се надява. Това е и в рамките на външнополитическия дебат, който имахме днес с ръководството на Катар, нашата обща загриженост, че в 21-и век не би следвало да е възможно да се анексира чужда територия, каза Плевнелиев.

Ако се прекрачи тази граница, ще има непредвидими и дългосрочно негативни последствия

както за Европа, така и за Азия, така и в един по-широк контекст, каза президентът. Именно затова всички сме толкова загрижени и затова се надяваме,че в последния момент чудото ще се случи, че ще бъде намерено политическо решение и всички ние ще знаем, че Студената война трябва да остане в миналото, каза Плевнелиев и призова да гледаме към бъдещето, което по думите му е в интеграцията и в сътрудничеството както между Европа и Русия, така и в по-широк контекст.

В България министърът на отбраната

Ангел Найденов се срещна с посланика на Украйна у нас Микола Балтажи.

Балтажи е информирал министър Найденов за сложната ситуация в Украйна и е заявил, че като независима държава Украйна има право на европейски избор, който да бъде признат от нейните съседи. По отношение на предстоящия референдум в автономната република Крим Балтажи заявил, че украинското правителство го счита за нелегитимен, защото той противоречи на конституцията на самата автономна република, на конституцията на Украйна и на международното право.

Посланикът е изразил безпокойство от присъствието на военни и паравоенни формирования извън базите на руския Черноморски флот.

Найденов е заявил, че българската страна следи много внимателно ситуацията в Украйна и вече е изразила силното си безпокойство от сложната обстановка в страната. „България отдава приоритетно значение на постигането на стабилизация и недопускането на прояви на насилие от никоя страна“, е казал министър Найденов.

Балтажи е поставил въпроса за възможността тежкопострадали военнослужещи при конфликтите в Украйна да бъдат лекувани във военните болници в България. Двете страни са обсъдили и участието в планирани съвместни учения.

„Позицията на българското правителство по украинската криза е добра.

Тя може да не се харесва на много хора, защото не е крайна, но тя отчита реалностите. Никой не може да заема позицията на ястреб, когато е зависим от другата страна“, заяви Иван Костов. Той предвижда три сценария за развитие на украинската криза. Първият от тях, който според него е най-вероятен, е нова студена война между Русия и страните от евроатлантическото пространство. Според него този сценарий крие най-много опасности за България, както от икономически, така и от политически характер. Един от тях е и вероятността България да се окаже в санитарен кордон заедно със съседните страни.

По-малко вероятният вариант е да бъде възстановено статуквото на Украйна преди кризата и най-малко вероятният е – възникване на конфликт с използване на конвенционално оръжие.

Костов смята, че България трябва да има ясни планове за отбрана. Над страната ни трябва да бъде разпънат чадър на сигурността, такъв какъвто съществува над страните от Прибалтика, смята той.

Говорейки за опасностите от икономически характер за България, наред с вероятността с възникване на газова криза, Костов посочи възможните последици за българския експорт от евентуално обезценяването на националните валути на Русия и Украйна. Това би направило експорта на страните, включително и България, прекалено скъп.