„Защо всички искат толкова да използваме военна сила?“ Аналитичният американски президент допусна рядка проява на раздразнение на 28 април, когато отговаряше на въпрос в Азия за „слабостта“ на страната си. Барак Обама заяви, че администрацията му постига стабилен, макар и незабележим напредък. Чрез впускането във войни неговите критици само вредят на Америка.

Обама изразяваше настроението на своя народ, изтощен от кръвта и парите, пропилени в Ирак и Афганистан. Изследване от есента на миналата година на института Пю показва, че 52% от американците искат САЩ „да спрат да се месят в международните дела“ – това е най-високият процент от пет десетилетия. Но когато американският президент говори за необходима предпазливост, светът усеща колебание, особено когато става дума за най-основния въпрос за всяка суперсила – желанието й да воюва, пише британското сп. „Икономист„, цитирано от БГНЕС.

Най-застрашените съюзници на Америка сега се съмняват в готовността на страната да воюва. Десетилетия наред гаранцията на Америка за сигурността подкрепяше японската външна политика, сега, при азиатската си обиколка, Обама трябваше да успокоява Япония, че може да разчита на Америка, ако Китай завземе спорните острови Сенкаку (които Китай нарича Дяоюйдао). След хладната му подкрепа за намеса в Либия и Мали и сирийското отстъпление – Израел, Саудитска Арабия и редица емирства в Залива се чудят дали Америка ще въдворява ред в Близкия Изток. Сега, когато руският президент Владимир Путин подкопава Украйна, източноевропейците се притесняват, че са следващите.

Всяка ситуация е различна, но в ехо стаята на глобалната политика те се подсилват взаимно. Азиатците отбелязват, че през 1994 г. в замяна на отказа от ядрени оръжия Украйна получи гаранция от Русия, Америка и Великобритания, че границите й са сигурни. Балтийските страни си спомнят червените линии, пресечени в Сирия. Арабски принцове и китайски посланици броят републиканските сенатори, настояващи за „изолационизъм“. Взети заедно, тези отстъпления пораждат упорито подозрение сред приятели и врагове, че в решителния ден Америка може би просто няма да се появи.

Семето на съмнението

Разбира се, сдържането винаги има известен елемент на съмнение. Между сигурността, че всеки президент ще защити територията на Америка, а и силното вярване, че Америка няма да воюва с Русия заради Украйна, предоставя безгранични комбинации от възможности. Много зависи от това как се развива всеки инцидент. Но в това средно положение бързо се разпространи съмнение и то може да направи света по-опасно и неприятно място.

Регионални сили вече искат повече да доминират своите съседи. Китай заявява териториалните си претенции по-агресивно, Русия се намесва по-остро. През 2013 г. Азия надмина Европа по разходи за оръжие за първи път – признак, че страните си правят сметка, че ще трябва да се защитават сами. Ако Обама не може да постигне споразумение с Иран, Близкия Изток го очаква кошмарът от разпространението на ядрено оръжие. Ако следващата врата е въоръжаването, а суперсилата може и да не изпрати военни кораби, тогава по-добре е сам да се въоръжиш. Защото на всеки лидер, осъждащ тактиките на Путин, се пада друг, който проучва как да ги копира.

Подобни мисловни игри в Източна Украйна и Южнокитайско море може да изглеждат далечни от Толедо или Торино. Но Западът в крайна сметка също ще плати скъпо за конфликтите в глобалния ред. Международни норми като свобода на корабоплаването ще бъдат отслабени. Мнозинствата ще се чувстват по-свободни да злоупотребяват с малцинствата, които на свой ред може да се втурнат да бягат. Глобални обществени блага – като свободна търговия и по-малко трансгранично замърсяване, ще станат по-трудни за поддържане. Глобалните институции ще бъдат по-неотстъпчиви. Американците разбираемо се гневят на неблагодарността на един свят, който паразитира върху икономическото, дипломатическо и военно могъщество на САЩ. Но самите американци също така се радват на прекомерната привилегия да работят в система, която като цяло ги устройва.

Главоболията на един хегемон

Критиците, които хвърлят цялата вина върху Обама, грешат. Не той изпрати войски в подкопаващите доверието улици на Багдад. И нещо по-важно – Америка никога не би могла да поддържа изключителните висини на глобална доминация, които постигна с разпадането на СССР. След като Китай се превърна в гигант, той има право да иска по-голяма дума. И президентът често вземаше правилното решение. Никой не смята, че той трябваше да изпрати войски в Крим, въпреки нарушаването на споразумението от 1994 г.

Но все пак Обама превърна една лоша ситуация в още по-лоша – по два начина.

Първо, той наруши кардиналното правило на сдържането, упражнявано от суперсилата – трябва да държиш на думата си. В Сирия той прокара „червена линия“ – ще накаже Башар Асад, ако използва химически оръжия. Сирийският диктатор ги използва, а Обама не направи нищо. В отговор на агресията на Русия той заплаши със свирепи санкции, а в крайна сметка обяви доста по-меки такива. Обама имаше своите основания – Великобритания го разочарова за Сирия, Европа се нуждае от руски газ, Конгресът е притеснен. Но кумулативното послание изразява слабост.

Второ, Обама беше невнимателен приятел. Той се довери на дипломатически коалиции от благоразположени демокрации със сходно мислене, за да въдворява ред в международната система. Това има смисъл, но той не успя да изгради коалициите. А използването на дипломацията, за да се занимава с трудни страни като Иран и Русия, води до отстъпки, които тревожат американските съюзници. Доверието се изразява колкото в увереност, толкова и в използването на сила.

Доверието също така лесно се губи и трудно се възвръща. Погледнато от положителната страна, отслабеният Запад, както го наричаме след сирийския провал, все пак е по-силен, отколкото си мисли. Америка се извисява над всички останали по военни разходи и опит. За разлика от Китай и Русия, тя има неоспорима и разрастваща се мрежа от съюзи. В предишните няколко години Малайзия, Мианмар, Виетнам и Филипините се ориентираха към нея, търсейки защита от Китай. Събитията могат да променят възприятия. През 1991 г., бомбардирайки Саддам Хюсейн, Джордж Буш-старши надви приказките за „Виетнамския синдром“ на Америка.

Но няма да се стигне до надвиване, докато Западът е толкова нехаен към това, което губи. Европейците смятат, че могат да се радват на сигурност от американците, без да плащат за нея. Бурноразвиващите се демокрации като Индия и Бразилия правят дори още по-малко, за да подкрепят системата, от която зависят.

Америка иска да избегне външни неприятности. Когато Обама започна мандата си, светът се питаше как да укроти Америка. Както той, така и страната му трябва да осъзнаят, че въпросът вече се промени.

В Киев се засилват опасенията, че Русия може да изпрати войски в Южна и Източна Украйна, „за да защити правата и интересите“ на местните хора от руски произход, пише руският в. „Независимая газета“. 

Става дума главно за Крим. Изданието твърди например, че

руските части на полуострова са поставени в повишена бойна готовност. 

Микола Ривенко от партията „Руски блок“ заявява пред вестника, че постове с бронетранспортьори – вероятно на вътрешните войски, запречват пътища, водещи към Крим, не допускат там коли от други области, проверяват документите на всички и ограничават влизането на хора от други области, най-вече от Западна Украйна. 

Ако властта в Украйна бъде поета от националисти, те може да поискат денонсиране на споразуменията за базиране на руския Черноморски флот в Крим, смята бившият му командващ адмирал Владимир Комоедов, днес председател на комисията по отбраната в Държавната дума. 

Засега обаче „в Киев няма легитимна власт. Наближава крайно жестока икономическа криза“ и „само безумци сега биха повдигнали там въпроса(…), а и Москва ще реагира „по съответния начин“, забелязва Комоедов. 

Москва разполага с икономически лостове и те ще са ефикасни, дори ако в Киев управлява прозападно правителство,

добавя друг руски адмирал – Игор Касатонов: „Грубо казано, за Украйна ще е крайно неизгодно да пъди Черноморския флот“. 

Лидерът на руските комунисти Генадий Зюганов изрази безпокойство за сигурността на атомните електроцентрали в Украйна, където според него е избухнал „политически Чернобил“, предаде ИТАР-ТАСС. 

„В Украйна работят пет атомни централи, това са 15 ядрени реактора, които изискват уникално управление, операторите се подготвят минимум 10 години и там е необходима свръхнадеждна охрана. При сегашните условия, когато силовите ведомства се разпръснаха, там няма надеждна защита и в близко време не може да има такава „, заяви Зюганов. 

Председателят на Комунистическата партия на Руската федерация призова за съвместно разработване на предпазни мерки от руски и европейски специалисти, „тъй като става въпрос за сигурността не само на Украйна, но и на Русия и Беларус“. 

В Украйна „избухна политически Чернобил, който е не по-малко опасен от ядрения“,

предупреди Зюганов. Според него „по същество е рухнала цялата вертикала на властта“. 

Лидерът на руските комунисти призова министерството на външните работи на страната да постави незабавно въпроса за ситуацията в Украйна в Съвета за сигурност на ООН, а президента Владимир Путин – да събере в най-скоро време Държавния съвет (съвещателен орган към държавния глава) „за обсъждане на този проблем, иначе пак ще бъде късно“.

С излъчване на кандидати за висшия пост днес в Украйна стартира предизборната надпревара за предсрочния президентски вот на 25 май, пише „Новие известия“. 

Неизвестно междувременно остава къде е Янукович. Неизвестно е и къде се намират олигарси, близки до бившия президент – синът му Олександър и Сергий Курченко, собственик на енергиен концерн, пише „РБК дейли“. 

Бизнесизданието изрежда и други украински бизнесмени, споменавани като близки до Янукович. Изброява и компании, влизащи в империята на сина му Олександър според сп. „Форбс Украина“, изчислило, че

активите на Янукович-младши са общо 510 млн. долара. 

По данни на сп. „Кореспондент“ Сергий Курченко е натрупал 2,4 млрд. долара, но самият той признава 400 млн. 

В неделя неизвестни се опитаха да подпалят киевската къща на Олександър Янукович, припомня „РБК дейли“. 

Москва отправи вчера тежко обвинение към постреволюционна Украйна, осъди предполагаемата дискриминация на етническото руско малцинство и обвини Запада, че е спонсорирал превземането на страната от „терористи“ и „екстремисти“, пише британският в. „Гардиън“. 

На г-н Путин му стана навик, вероятно придобит от времето на КГБ, да забелязва западна конспирация във всяко препятствие, което му попречи да наложи волята си, коментира американският в. „Ню Йорк таймс“. 

„Ако смятате хората с калашниците и с черните маски, които бродят из Киев, че са правителството, то за нас ще бъде трудно да работим с това правителство“, заяви руският премиер Дмитрий Медведев, цитиран от „Гардиън“. 

Върховната рада получи една неконтролируема страна, а руският бизнес и капитал в Украйна са застрашени,

пише „Независимая газета“. Вестникът напомня по-специално, че Москва отзова своя посланик от Киев. 

Украинската опозиция стана победител в конфликта с екипа на сваления президент Виктор Янукович, но вече събра недоволство с действията си в страната. Западна и Централна Украйна се канят да влияят активно на политиците, получили властта, а Източна и Южна изчакват, готвят се за защита и се надяват Русия да им помогне. 

От друга страна, украинците в западните и централните региони, въстанали срещу екипа на Янукович, са възмутени, че бившата опозиция, търсейки кадри, разбърква все същото тесте, без да се интересува от мнението на хората. 

Мнозина жители на Изтока и Юга изобщо не признават победителите за законна власт. 

Икономическата криза може да стане нов повод за социална експлозия в страната,

прогнозира „Независимая газета“. Според цитирани украински икономисти ситуацията ще се стабилизира с назначаването на нов кабинет, който би огласил план за реформи и съумял да привлече пари. Възстановяването на украинската икономика ще е добра перспектива за руския бизнес. Има обаче политически рискове заради възможността да се влошат отношенията на Украйна с Русия, предупреждават те. 

Успехът на протестиращите на киевския площад „Независимост“ да свалят от власт президента Виктор Янукович и неговите поддръжници разпали също и националистическите страсти, които могат да прераснат в ново смъртоносно насилие, посочва „Ню Йорк таймс“. 

Парламентът в Украйна трескаво приема закони, но не е ясно кой командва в страната.

Украйна е разорена, а една жадна за отмъщение Русия би могла лесно да влоши допълнително нещата,

ако затвори границата или повиши цените на газа, посочва изданието. 

Падането на правителството на Янукович е поражение за Владимир Путин в Москва, докато Европа и Западът се смятат за печеливши от последните събития, пише „Гардиън“. Но украинската икономика е на ръба на фалита и затова Западът е притиснат да отпусне десетки милиарди финансова помощ. 

Правилният ход за САЩ и ЕС е да покажат ясно на украинците – в ориентираната към Русия източна част и във върлата антируска западна част – че жизненоважната помощ ще дойде, ако те формират надеждно правителство на националното обединение и се съгласят на пакет от реформи. 

Западните сили ще трябва да положат усилие и да включат Русия в прехода, както за да попречат на Кремъл да подкопае спасителния план, така и за да успокоят рускоговорящите украинци, че Западът не налага правителство, доминирано от националисти, отбелязва „Ню Йорк таймс“. 

Наред със смайващото недоразумение „бенефициент“, което за чужденците е равнозначно на „донор или спонсор“, а на нашенски – „получател на евросубсидия“, на небосклона на българската езикова култура свети и друга звезда – „репатриране на кола“. Във всеки чужд европейски и не само европейски език репатриране означава „връщане в родината“.

Терминът се използва за лица, които са бежанци, пленници и др., когато биват връщани в държавата, където са родени или са нейни граждани.

Същият термин се използва и за вещи и въобще за имущества (коли), които трябва да се върнат в държавата, чийто гражданин е техният собственик.

Наши хора, явно недоразбрали, използват термина репатриране на кола, когато тя бива премествана от мястото на неправилно паркиране до мястото на наказателния паркинг?! Даже на „паяка“ му казват „репатратор“ или „репатрак“?!

Представете си, ако на някой временно пребиваващ в България чужд гражданин, например англичанин, му съобщят, че колата му е репатрирана! Със сигурност ще му се наложи да пие успокоителни, докато разбере какво точно значи репатриране на нашенски и че колата му не е върната в Англия.

Няма да се учудя, ако и този термин вече е влязъл в български речници с изопачено значение, защото има филолози, които предпочитат да казват, че след като една употреба е „придобила гражданственост“, тя трябва да се приеме. При добро желание биха се намерили начини за преодоляване на абсурдните употреби.

Наложително е създаване на съвет или комисия по терминология, която да има консултантски и контролни функции. В нея трябва да участват добри специалисти филолози, но не само по български език, а и добри специалисти по чужди и класически езици. Наблягам на думата добри, защото както във всяка професионална сфера има много добри, добри и посредствени специалисти, така стоят нещата и сред филолозите.
Подобна комисия е необходима, за да може всеки, който желае да направи справка за някакъв международен термин, да знае към кого да се обърне. Освен това специалистите от тази комисия ще следят за коректното използване на чуждите термини и ще дават препоръки. Всичко това може да се прави и в електронен вариант.
Твърде излагащо е, когато наши публични личности си служат некоректно с международно стандартизирани и унифицирани термини. България не е изолиран остров, за да си говорим и използваме тези термини „както ни дойде“ или както някои не добре осведомени хора ни налагат.

Проф. МАРИЯ КОСТОВА

* (Горният текст е нещо като продължение на статията от проф. Огнян Герджиков „Дренки, ненки и партенки има, но заменки – няма“, публикувана в „24 часа“ на 31 януари 2013 г.)

Авторът е професор по латински език в Софийския университет

Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти

Автомобили, които се шофират сами, вече се изпробват по американските и европейските улици. Очаква се продажбите им да започнат през 2019 година, а през 2025 г. употребата им да е масова. Това несъмнено ще доведе до сериозни промени в пазара и индустрията, за които се посочва в доклад на KPMG.

–          Производителите на автомобили и камиони ще правят продуктите си по-леки, тъй като колите, които не катастрофират, няма нужда да са много подсилени. Ще бъдат премахнати и някои допълнителни приспособления за безопасност като въздушни възглавници. Това ще намали цените на автомобилите, ще ускори производството и ще намали разхода на гориво

–          Автоматизираните коли ще се движат в по-стегнати колони, защото компютри ще контролират скоростта и дистанцията между тях. Това означава, че ще са нужни по-малки шосета и намаляване на разходите за строеж и поддръжка на пътищата

–          Компютърното управление ще направи шофирането по-ефективно и по-бързо, което ще доведе до по-малко задръствания. Консумацията на гориво ще намалее, а компаниите, които се занимават с бързи доставки, ще поддържат по-малки складови наличности

–          Колите без шофьори ще позволят премахването на светофарите на много места, което също ще намали разхода на енергия

–          Компютърно управляваните автомобили ще променят и начина на застраховане на шофьорите, а е възможно и изцяло да отпадне необходимостта от застрховане

–          В болниците ще влизат много по-малко жертви на катастрофи

–          Колите, които не катастрофират, ще ударят бизнеса на автомонтьорите, които ще имат много по-малко работа.

–          Производителите на стомана ще трябва да се приспособят към свят, в който има много по-малко търсене на техния продукт

–          Държавата и местните власти ще трябва да приспособят бюджета си към по-малко глоби на пътя и е възможно да намалят броя на пътните полицаи. Правителствата ще трябва да запълнят липсващите приходи от глоби с нещо друго, например с такси за използване на инфраструктурата

–          По-евтините коли без шофьори ще дадат възможности на още хора да ги притежават, като например по-младите поколения и дори слепите хора. Но се очаква и усилено споделяне на автомобили, което може да намали световните продажби

–          Ако споделянето на автомобили се разпространи, колите ще могат да бъдат вземани при нужда и връщани след свършване на работата, което ще замести притежанието на собствен автомобил

–          Споделянето на автомобили ще поддържа колите в постоянно движение и ще намали нуждите от места за паркиране

–          Мрежата от автомобили без шофьори ще изисква нови системи за сигурност срещу хакери и ще увеличи тревогите на много потребители