Наред със смайващото недоразумение „бенефициент“, което за чужденците е равнозначно на „донор или спонсор“, а на нашенски – „получател на евросубсидия“, на небосклона на българската езикова култура свети и друга звезда – „репатриране на кола“. Във всеки чужд европейски и не само европейски език репатриране означава „връщане в родината“.

Терминът се използва за лица, които са бежанци, пленници и др., когато биват връщани в държавата, където са родени или са нейни граждани.

Същият термин се използва и за вещи и въобще за имущества (коли), които трябва да се върнат в държавата, чийто гражданин е техният собственик.

Наши хора, явно недоразбрали, използват термина репатриране на кола, когато тя бива премествана от мястото на неправилно паркиране до мястото на наказателния паркинг?! Даже на „паяка“ му казват „репатратор“ или „репатрак“?!

Представете си, ако на някой временно пребиваващ в България чужд гражданин, например англичанин, му съобщят, че колата му е репатрирана! Със сигурност ще му се наложи да пие успокоителни, докато разбере какво точно значи репатриране на нашенски и че колата му не е върната в Англия.

Няма да се учудя, ако и този термин вече е влязъл в български речници с изопачено значение, защото има филолози, които предпочитат да казват, че след като една употреба е „придобила гражданственост“, тя трябва да се приеме. При добро желание биха се намерили начини за преодоляване на абсурдните употреби.

Наложително е създаване на съвет или комисия по терминология, която да има консултантски и контролни функции. В нея трябва да участват добри специалисти филолози, но не само по български език, а и добри специалисти по чужди и класически езици. Наблягам на думата добри, защото както във всяка професионална сфера има много добри, добри и посредствени специалисти, така стоят нещата и сред филолозите.
Подобна комисия е необходима, за да може всеки, който желае да направи справка за някакъв международен термин, да знае към кого да се обърне. Освен това специалистите от тази комисия ще следят за коректното използване на чуждите термини и ще дават препоръки. Всичко това може да се прави и в електронен вариант.
Твърде излагащо е, когато наши публични личности си служат некоректно с международно стандартизирани и унифицирани термини. България не е изолиран остров, за да си говорим и използваме тези термини „както ни дойде“ или както някои не добре осведомени хора ни налагат.

Проф. МАРИЯ КОСТОВА

* (Горният текст е нещо като продължение на статията от проф. Огнян Герджиков „Дренки, ненки и партенки има, но заменки – няма“, публикувана в „24 часа“ на 31 януари 2013 г.)

Авторът е професор по латински език в Софийския университет

Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти