Испански учени анализираха поведението на 1000 бозайници и установиха, че сред тях сурикатите най-често убиват представител на собствения си вид, съобщи „Индипендънт“.

Известно е, че тези иначе симпатични животни, които живеят на групи до 50 в пустините Калахари и Намиб, убиват собствените си малки. Убийството на представители на собствения вид сред тях достига до 19,4 процента.

В галерията ни вижте и някои от най-опасните бозайници

На второ място е червеноопашата маймуна (18,2 процента), следвана от червеноликия лемур (16,7 процента). Някои от близките им сродници също имат високи показатели за агресивност.

В челната десетка са също новозеландският морски лъв (15,3 процента), дългоопашатият мармот, лъвът, сивият вълк, дългоопашатата чинчила.

Червеноопашата маймуна Източник: Thinkstockphotos

Някои от резултатите са доста изненадващи. Сахарската газела, например, и калифорнийската земна катерица избиват съответно 11,8 и 11,9 процента от себеподобните си – повече от ягуара (11,1) и пумата (11,7).

„Изненадващо е, че симпатични и привидно миролюбиви животни като сурикатите, мармотите и катерици, имат толкова високи нива на смъртност заради нападение от представител на собствения вид“ – каза ръководителят на екипа д-р Хосе Мария Гомес от университета на Гранада. 

Източник: Thinkstockphotos

Сред приматите има по-голяма тенденция към насилие, вероятно защото живеят на групи и пазят територията си. Шимпанзетата причиняват смъртта на 4,5 процента от себеподобните си, а горилите – 5 процента. 

Други примати обаче, като бонобото и западната горила, са изключително миролюбиви.

Много нисък процент на убийства има при индийските носорози, тигрите, африканския слон и прилепите вампири. Животни като зебрите и газелата на Томпсън и някои видове прилепи въобще не се избиват.
При ранните хора, когато се е появявал Хомо сапиенс, убийствата са били около 2 процента. Това е шест пъти по-високо от средното за 1000-та изследвани бозайници, което е само 0,3 процента.

Във видеото вижте диви животни на фона на  изумителни природни гледки

Макар че законите в Римската империя са забранявали на легионерите да се женят, на практика те постоянно са били нарушавани и жени и деца са живели заедно с тях.

Археоложката Елизабет Грийн е представила изводите си на годишната конференция на Американския институт по археология, съобщи сп. „Ню сайънтист“.

На един от релефите на колоната са изобразени участници в религиозна церемония, посветена на победата на императора над даките.

Обикновено тази роля са играли подрастващи, но Грийн показва, че в процесията са участвали шест жени (или момичета).

Според археоложката това са жени или дъщери на центуриони (или на други офицери). Макар че колоната се изучава от XVIII век, за жени на нея се заговаря едва сега. Император Август (63 г. пр. Хр. – 14 г.) забранява на легионерите да се женят.

Тази забрана е просъществувала два века.

В съчинения на антични автори жените и децата на легионерите почти не се споменават, така че повечето съвременни историци са убедени, че в римската армия от епохата на принципата не е имало жени.

Положението започва да се променя през 90-те години на миналия век, когато археоложките Линдзи Аласън-Джоунс и Карол ван Дрил-Мъри са открили сред развалините на крепостта Виндоланда (крепост край Адриановия вал в Северна Англия) обувки с малки размери.

Също там са намерени военни дипломи /бронзови табелки, получавани от войниците след 25 години служба, които са им давали право на римско гражданство/ със споменати жени и деца на легионерите.

След много години каталогизация на находките, Грийн установила, че близо 40 процента от всичките обувки и сандали, намерени във Виндоланда, са принадлежали на жени и деца.

Според Грийн жените на легионерите са били принудени да живеят извън крепостните стени и да да работят, тъй като заплатата на средния войник не е стигала за издръжката на семейство.

Според Ван Дрил-Мъри, някои от жените може да са работили за армията, например да са били наемани в крепостта като готвачки, шивачки или перачки.

Освен това обувките и брошките, открити от археоложката Пенелопе Алисън в крепостта около съвременния баварски гр. Елинген, показват, че жените са живели в едни и същи казарми с мъжете.

Мария Генчева | сеп 11, 2012 | Коментари 0

Публикувано в : Бизнес новини • Застраховане • Застрахователни новини

Тагове: компании • презастраховател