Симона Пейчева е седмичният победител в първия епизод на „И аз го мога”.

Гимнастичката секна дъха на жури и публика, след като изпълни сложен и атрактивен номер- ходене по въже със завързани очи.

Първият опит беше науспешен, но тя отново се изправи на въжето и го завърши, с което спечели любовта на публиката и единствените три точки от журито за вечерта. На финала тя остана с Елен Колева, която изпълни сложна българска народна хореография и спечели сърцата на журито с артистизма си.

Първият епизод на „И аз го мога” съчета ловкост, адреналин, хумор и много положителни емоции.

Видяхме как Камен Воденичаров и Петко Димитров свириха на барабани и перкусии.

Поли Генова и Иван Звездев изпълниха фокуси.

Жана и Яна Маринова изненадаха с хореографии, в които бяха включени обръчи.

В края на шоуто всеки участник избра номер за следващия път, а атмосферата обещава да бъде дори по-зрелищна. Ще видим акробатични номера, и рок енд рол, надсвирване с гайди и сложни номера за ловкост.

Макар че законите в Римската империя са забранявали на легионерите да се женят, на практика те постоянно са били нарушавани и жени и деца са живели заедно с тях.

Археоложката Елизабет Грийн е представила изводите си на годишната конференция на Американския институт по археология, съобщи сп. „Ню сайънтист“.

На един от релефите на колоната са изобразени участници в религиозна церемония, посветена на победата на императора над даките.

Обикновено тази роля са играли подрастващи, но Грийн показва, че в процесията са участвали шест жени (или момичета).

Според археоложката това са жени или дъщери на центуриони (или на други офицери). Макар че колоната се изучава от XVIII век, за жени на нея се заговаря едва сега. Император Август (63 г. пр. Хр. – 14 г.) забранява на легионерите да се женят.

Тази забрана е просъществувала два века.

В съчинения на антични автори жените и децата на легионерите почти не се споменават, така че повечето съвременни историци са убедени, че в римската армия от епохата на принципата не е имало жени.

Положението започва да се променя през 90-те години на миналия век, когато археоложките Линдзи Аласън-Джоунс и Карол ван Дрил-Мъри са открили сред развалините на крепостта Виндоланда (крепост край Адриановия вал в Северна Англия) обувки с малки размери.

Също там са намерени военни дипломи /бронзови табелки, получавани от войниците след 25 години служба, които са им давали право на римско гражданство/ със споменати жени и деца на легионерите.

След много години каталогизация на находките, Грийн установила, че близо 40 процента от всичките обувки и сандали, намерени във Виндоланда, са принадлежали на жени и деца.

Според Грийн жените на легионерите са били принудени да живеят извън крепостните стени и да да работят, тъй като заплатата на средния войник не е стигала за издръжката на семейство.

Според Ван Дрил-Мъри, някои от жените може да са работили за армията, например да са били наемани в крепостта като готвачки, шивачки или перачки.

Освен това обувките и брошките, открити от археоложката Пенелопе Алисън в крепостта около съвременния баварски гр. Елинген, показват, че жените са живели в едни и същи казарми с мъжете.