Първият човек, диагностициран с ебола в Съединените щати, е от Либерия, предаде Асошиейтед прес, като цитира сестра му.

Томас Ерик Дънкан пристигнал в САЩ на 20 септември, за да гостува на свои роднини в Далас. Първите симптоми на ебола се появили миналата сряда и мъжът потърсил медицинска помощ два дни по-късно. След преглед Дънкан бил пуснат, но се върнал в болницата, където бил приет в неделя.

Мъжът е на 42 години, разкри негов анонимен приятел, цитиран от американската телевизия Си Ен Ен.

Мисията на ООН в Либерия съобщи, че неин местен служител е починал вероятно от ебола, предаде Франс прес.

Това изглежда е първият смъртен случай от болестта сред служителите на световната организация в малката западноафриканска държава, която е най-тежко засегната от епидемията.

Най-малко 3338 души са починали от ебола от общо 7178 регистрирани случая на заболяването в Западна Африка, сочат най-новите данни на Световната здравна организация (СЗО), цитирани от Ройтерс.

Либерия е най-тежко засегнатата от епидемията страна. В нея са регистрирани повече от половината смъртни случаи – 1998.

Броят на новите случаи на заразяване е намалял за втора поредна седмица, отчита СЗО. В същото време тя предупреди да не се чакат добри новини, тъй като е почти сигурно, че най-новите данни, с дата 28 септември, са подценени.

Виж всички

Близо 200 души излязоха със свещи на мълчаливо шествие в Катуница, за да почетат паметта на загиналите преди три години Ангел Петров и Павел Толев, съобщи Нова ТВ.

На 23 септември 2011 г. Ангел беше прегазен пред очите на баща си от микробус, в който пътуваха близки до клана на Кирил Рашков. На следващия ден, вследствие на преживения стрес, почина и приятелят му – 17-годишният Павел.

В пловдивското село започнаха бунтове, а полицията изсели Рашков и фамилията му.

„Никога няма да забравим и никога няма да простим. И се надявам, че в най-скоро време, все още имам огромна надежда, че някои неща ще се оправят”, каза майката на Павел – Райна.

Според близките трета година вече държавата не иска да чуе хората от Катуница, които настояват за по-сурови наказания за убийците на Ангел и Павел.

На предстоящите след около три седмици извънредни парламентарни избори големите изненади могат да дойдат по линия на малките партии.

Пет са партиите, които получават предварителна подкрепа на сравнително близка дистанция до бариерата от 4%, показват общите изводи от проучване на електоралните нагласи на социологическа агенция АФИС.

Единственото сигурно е, че не може да има еднопартийно парламентарно мнозинство, смятат социолозите.

Освен трите сигурни партии – ГЕРБ, БСП и ДПС, формациите, които разполагат с шансове за бъдещо парламентарно представителство, макар и в различна степен, са Реформаторският блок,  Патриотичният фронт, АБВ, „България без цензура“ и „Атака“.

Три партии демонстрират потенциал да прескочат бариерата от 1%: „Зелените“, „Глас народен“ на Светльо Витков и „Движение 21“ на Татяна Дончева, показват данните на АФИС.

От агенцията коментират, че особеното на сегашното силно фрагментирано политическо пространство е, че се случва при спадаща, а не при покачваща се избирателна активност. Сигурно е, че не може да има еднопартийно парламентарно мнозинство.

Горещата фаза на кампанията предизвиква отлив на избиратели вместо обратното

Общата апатия, скандалите, повтарящите се политически сюжети, както и природните бедствия снижават декларираната готовност за участие в изборите на 5 октомври.

Докато през миналия месец очакванията бяха за около 50-55% избирателна активност, иначе казано около 3,5-3,6 млн. души, в средата на септември тази прогноза търпи съществена корекция до нива 45-50% активност или 3-3,2 млн. души.

Според анализа на АФИС ниската избирателна активност не облагодетелства големите партии,

тъй като по-широките и по-богатите периферии на големите партии се свиват, докато малките партии остават на подкрепата на твърдите си ядра, които могат да се окажат достатъчни за крайния успех. Това е причината малки партии с по-твърди ядра, като „Патриотичният фронт“, АБВ и „Атака“ да стоят на терена по-стабилно в сравнение с партии като „Реформаторския блок“ и „България без цензура“, които биха имали сравнително по-големи шансове при средна или висока избирателна активност.

Най-много ползи от така наречения „скрит електорат” вероятно ще извлече ДПС, смятат от АФИС.

Като изключим „Реформаторския блок“, останалите основни претенденти за бъдещо парламентарно представителство са увеличили подкрепата си в хода на горещата фаза от предизборната кампания

При Реформаторите влияят и вътрешни фактори, които по време на кампанията допълнително разколебават десните избиратели, докато при останалите формации тези проблеми в голяма степен бяха изчистени преди старта на кампанията. Част от десните избиратели се оттеглят от активност, но друга част пренасочват декларирания си вот в полза на други формации – в най-голяма степен в полза на ГЕРБ, но не само: блокът „спонсорира“ и по-малки формации, коментират от АФИС.

От агенцията правят уговорка, че е възможно тенденциите да се обърнат до края на кампанията при ръст на избирателната активност.

Такъв може да настъпи единствено под напора на някакви разтърсващи и неочаквани събития.

От агенцията отчитат теоретична възможност всички осем партии да влязат в следващия парламент. Също така обаче е слабо вероятно в следващото Народно събрание да бъдат само абсолютно сигурните три партии.

В най-висока степен на вероятност е бъдещият парламент да се състои от пет или шест фракции, което не обещава желаната стабилност на мнозинството и респективно на правителството. Като разпределението на мандати и броят парламентарни партии е съответно 3:4:5:6:7:8.

Шефът на агенция АФИС Юрий Асланов е член на ръководството на БСП.

Преди последните национални избори – за Европейски парламент, от АФИС прогнозираха 25,3% за ГЕРБ, 24,6% за БСП, 13,4% за „България без цензура“, 12,8% за ДПС, 6,8% за АБВ, 5,6% за „Атака“ и 5,6% за Реформаторския блок.

Тогава ГЕРБ спечели 30,40% от гласовете, „Коалиция за България“ – 18,94%, ДПС – 17,26%, „България без цензура“ – 10,66%, Реформаторският блок – 6,45%.