Невиждана увереност и дива паника са двете страни на една монета при всяко бедствие в България

Едва 8 – 9 % от сградите в България имат застраховка от земетресение. Само една сграда в харманлийското село Бисер беше застрахована през февруари, преди селото да бъде потопено след скъсване на язовирната стена. Като цяло, думата „застраховка“ в подобни случаи изниква само за да се констатира, че такава няма. И щетите от бедствието трябва да са за сметка на собствениците, или на държавата.

Земетресението от 5,8 по Рихтер, което разлюля в ранните часове на 22 май района на София и Перник, за щастие се размина леко. И въпреки настъпилата паника, щетите са сравнително малки. Пострадали са няколко десетки сгради, повечето от които са с паднали комини или напукана мазилка. Напълно срутени къщи почти няма, няма и поражения върху обекти с висока културна или историческа стойност. Ранените хора също са няколко десетки, но няма съобщения за тежко пострадали или хора в  критично състояние. За сравнение – в неделя трус от около 6 по Рихтер удари района на Болоня в Италия, загинаха 7 души, десетки са ранени и стотици сгради бяха невъзвратимо повредени, включително паметници на културата. Щетите са за стотици милиони евро.

Всъщност, страхът се оказа основният главен герой в събитията, започнали около 3 сутринта на 22 май. Той изкара на улиците стотици българи, треперещи от нов трус. Макар земята под тях да не се разцепи, а в къщите на някои дори не падна и един предмет от люлеенето, мнозина предпочетоха да се „застраховат“ (но след като бедствието вече е настъпило) и да прекарат нощта будни и извън домовете си. След настъпването на деня десетки разтревожени граждани прегряха телефоните на застрахователите – едни (малко на брой), които са застраховани и искат да обявят щети, и други (повече на брой), които засипваха консултантите с въпроси как да си направят застраховка срещу земетресение (отново, след като трусът е минал и е обявено, че продължават затихващи трусове, но ново сериозно бедствие не се очаква).

Парадоксално, но не и учудващо, повечето от хората нямаха застраховки сещу подобно бедствие. Макар по-възрастните да си спомнят някои тежки трусове у нас през последния един век, това не е накарало хората да се страхуват и да се застраховат. Наблюдава се невиждана увереност, че на нас такова нещо не може да ни се случи, или поне вероятността е пренебрежимо малка. Но при настъпването на събитие, дори с минимални щети, поведението на това уверено население се променя и за тях сякаш светът се свършва.

Нередно е да се прави подигравка с човешката трагедия, тъй като минималното страдание е много по-силно за понасящия го, отколкото изглежда отстрани. Не бива обаче и да се пренебрегва и подиграва природата и случайността, която в случая е причина за масовата паника.

По всяка вероятност обаче „алармата“, която светва в главита на незастрахованите и ги кара да помислят за застраховка, отново ще е чудо за три дни. След потопа в село Бисер хората получиха помощ от държавата, но не застраховаха къщите си за ново бедствие. Оправданието, че не могат да си го позволят, не е без основание. Но то е и белег, че домът на тези (и не само) хора вероятно не е основен приоритет за опазване.  Другият показателен момент е, че хората масово смятат държавата за длъжна да покрива щети от масови бедствия, свързани с човешки трагедии, или най-малкото разчитат на нея за подобни помощи. На практика, държавата от мнозина се възприема като голям общ застраховател, на който обаче не даваме пари за премии и който винаги ще е там, за да ни спаси. Нещо като Големият брат. Трябва обаче да напомним, че държавата не е източникът на бедствието, за да носи отговорност за него. И също така, не е застраховател.

Дебатът застраховките на имуществото да станат задължителни също е основен елемент на дискусиите след всяко бедствие. Той бе отворен след  драмата в село Бисер, а днес продължава с нова сила. Консенсус по въпроса обаче няма. Задължителните плащания като цяло не се приемат добре, макар да носят някои ползи, които първоначално не осъзнаваме. А застрахователите не искат да си навлекат проблеми, свързани с трудната събираемост на всякакви задължителни плащания (което е твърде характерно за България). А примери за решаване на проблема не липсват. В Турция например бе въведен закон, който не позволява на домакинствата достъп до електрозахранване и други битови услуги, ако нямат застраховка срещу земетресение. Така застрахованите имоти прогресивно се увеличават, защитата срещу бедствия е по-сигурна и се предотвратява до голяма степен хаоса, настъпил в Софийско и Пернишко в ранните часове на вторник, макар светът да не се е сринал и земята да не се е отворила под краката ни.

По някаква причина, истерията от земетресението засенчи едно друго бедствие, случило се няколко часа по-късно същия ден. Буря, проливен дъжд и мощна градушка удариха същите райони, пострадали от земетресението. В социалните мрежи бяха разпространени потресаващи снимки на автомобили и къщи, плуващи във вода по основни софийски булеварди. Много е вероятно щетите от потопа да се окажат доста по-сериозни от напуканата мазилка на някои стари блокове, но това събитие остана в сянката на масовата истерия от счупените чаши и нарушените сънища.  7000 души останаха без електричество в района на Кюстендил – нещо, което заради труса не се случи.

Споменаването и на това бедствие не е с цел омаловажаване на страданието на множество българи заради труса, който наруши спокойствието им посред нощ и причини сериозни главоболия и щети в домовете им. То трябва само да напомни, че по-редки (като земетресение) или по-често срещани (като дъжд и градушка) бедствия са част от ежедневието ни и се случват постоянно –в случая в един единствен ден. Затова би било съсем основателно (и разумно) да сме застраховани срещу всички тях и да се отървем от пословичната самоувереност, че това не може да ни се случи. След бурята в статусите във Фейсбук заваляха коментари от сорта „след трус и буря, очакваме цунами от Перловската река“. Макар да изглежда твърде иронично, и това не е невъзможно. Все пак, кой очакваше да се разлюлее в леглото в 3 сутринта и да види покрива си побелял от градушка на следващия ден, когато си лягаше в понеделник вечерта?