На предстоящите след около три седмици извънредни парламентарни избори големите изненади могат да дойдат по линия на малките партии. Пет са партиите, които получават предварителна подкрепа на сравнително близка дистанция до бариерата от 4%, показват общите изводи от проучване на електоралните нагласи на социологическа агенция АФИС. Единственото сигурно е, че не може да има еднопартийно парламентарно […]
На предстоящите след около три седмици извънредни парламентарни избори големите изненади могат да дойдат по линия на малките партии.
Пет са партиите, които получават предварителна подкрепа на сравнително близка дистанция до бариерата от 4%, показват общите изводи от проучване на електоралните нагласи на социологическа агенция АФИС.
Единственото сигурно е, че не може да има еднопартийно парламентарно мнозинство, смятат социолозите.
Освен трите сигурни партии – ГЕРБ, БСП и ДПС, формациите, които разполагат с шансове за бъдещо парламентарно представителство, макар и в различна степен, са Реформаторският блок, Патриотичният фронт, АБВ, „България без цензура“ и „Атака“.
Три партии демонстрират потенциал да прескочат бариерата от 1%: „Зелените“, „Глас народен“ на Светльо Витков и „Движение 21“ на Татяна Дончева, показват данните на АФИС.
От агенцията коментират, че особеното на сегашното силно фрагментирано политическо пространство е, че се случва при спадаща, а не при покачваща се избирателна активност. Сигурно е, че не може да има еднопартийно парламентарно мнозинство.
Горещата фаза на кампанията предизвиква отлив на избиратели вместо обратното
Общата апатия, скандалите, повтарящите се политически сюжети, както и природните бедствия снижават декларираната готовност за участие в изборите на 5 октомври.
Докато през миналия месец очакванията бяха за около 50-55% избирателна активност, иначе казано около 3,5-3,6 млн. души, в средата на септември тази прогноза търпи съществена корекция до нива 45-50% активност или 3-3,2 млн. души.
Според анализа на АФИС ниската избирателна активност не облагодетелства големите партии,
тъй като по-широките и по-богатите периферии на големите партии се свиват, докато малките партии остават на подкрепата на твърдите си ядра, които могат да се окажат достатъчни за крайния успех. Това е причината малки партии с по-твърди ядра, като „Патриотичният фронт“, АБВ и „Атака“ да стоят на терена по-стабилно в сравнение с партии като „Реформаторския блок“ и „България без цензура“, които биха имали сравнително по-големи шансове при средна или висока избирателна активност.
Най-много ползи от така наречения „скрит електорат” вероятно ще извлече ДПС, смятат от АФИС.
Като изключим „Реформаторския блок“, останалите основни претенденти за бъдещо парламентарно представителство са увеличили подкрепата си в хода на горещата фаза от предизборната кампания
При Реформаторите влияят и вътрешни фактори, които по време на кампанията допълнително разколебават десните избиратели, докато при останалите формации тези проблеми в голяма степен бяха изчистени преди старта на кампанията. Част от десните избиратели се оттеглят от активност, но друга част пренасочват декларирания си вот в полза на други формации – в най-голяма степен в полза на ГЕРБ, но не само: блокът „спонсорира“ и по-малки формации, коментират от АФИС.
От агенцията правят уговорка, че е възможно тенденциите да се обърнат до края на кампанията при ръст на избирателната активност.
Такъв може да настъпи единствено под напора на някакви разтърсващи и неочаквани събития.
От агенцията отчитат теоретична възможност всички осем партии да влязат в следващия парламент. Също така обаче е слабо вероятно в следващото Народно събрание да бъдат само абсолютно сигурните три партии.
В най-висока степен на вероятност е бъдещият парламент да се състои от пет или шест фракции, което не обещава желаната стабилност на мнозинството и респективно на правителството. Като разпределението на мандати и броят парламентарни партии е съответно 3:4:5:6:7:8.
Шефът на агенция АФИС Юрий Асланов е член на ръководството на БСП.
Преди последните национални избори – за Европейски парламент, от АФИС прогнозираха 25,3% за ГЕРБ, 24,6% за БСП, 13,4% за „България без цензура“, 12,8% за ДПС, 6,8% за АБВ, 5,6% за „Атака“ и 5,6% за Реформаторския блок.
Тогава ГЕРБ спечели 30,40% от гласовете, „Коалиция за България“ – 18,94%, ДПС – 17,26%, „България без цензура“ – 10,66%, Реформаторският блок – 6,45%.
Мария Генчева | сеп 28, 2012 | Коментари 0 Изискванията за капиталовите резерви на европейските застрахователи може да бъдат облекчени, за да може освободените средства да се влеят в европейската икономика и да помогнат за възстановяването й. Такова предложение е отправила Европейската комисия към застрахователния регулатор на ЕС EIOPA.В писмо до EIOPA Еврокомисията предлага изискванията […]
Мария Генчева | сеп 28, 2012 | Коментари 0
Изискванията за капиталовите резерви на европейските застрахователи може да бъдат облекчени, за да може освободените средства да се влеят в европейската икономика и да помогнат за възстановяването й. Такова предложение е отправила Европейската комисия към застрахователния регулатор на ЕС EIOPA.
В писмо до EIOPA Еврокомисията предлага изискванията за резерви да бъдат облекчени, за да се стимулира отпускането на заеми за дългосрочни проекти, които ще създадат икономически растеж и работни места.
Комисията е поставила срок за отговор на предложението до февруари 2013 г. Новата идея идва в момент, в който усилено се работи за финализирането на директивата Solvency II, която предвижда нов режим на капиталовите резерви на застрахователите.
Въпреки че още няма официално решение по въпроса, банките вече приветстваха предложението. Националните правителства на някои закъсали държави също неведнъж са посочвали, че възлагат надежди на застрахователния сектор да финансира големите проекти, тъй като банките се въздържат заради строгите капиталови изисквания към тях. От своя страна застрахователите също биха били доволни, коментира Ройтерс. В момента те активно търсят начини да разнообразят инвестициите си и да получат по-голяма доходност в сравнение с тази по нисколихвените държавни облигации, като се ориентират към стабилни енергийни и инфраструктурни проекти. Досега пречка пред това бяха строгите капиталови изисквания, предвидени в Solvency II, но те може да бъдат облекчени.
Публикувано в : Застраховане • Застрахователни новини
Мария Генчева | сеп 12, 2012 | Коментари 0 Американска застрахователна компания може да бъде неприятно изненадана от искове за 1 милиард долара, свързани с атентатите от 11 септември 2001 година, съобщава в. „Бостън хералд”. Собствениците на съборения Световен търговски център са завели дело срещу компанията „Маспорт”, оператор на летище „Логан” в Масачузетс, откъдето са […]
Мария Генчева | сеп 12, 2012 | Коментари 0
Американска застрахователна компания може да бъде неприятно изненадана от искове за 1 милиард долара, свързани с атентатите от 11 септември 2001 година, съобщава в. „Бостън хералд”.
Собствениците на съборения Световен търговски център са завели дело срещу компанията „Маспорт”, оператор на летище „Логан” в Масачузетс, откъдето са излетели отвлечените самолети, както и към авиокомпаниите „Юнайтед еърлайнс” и „Американ еърлайнс”. Компанията възнамерява да търси обезщетение от близо 3 милиарда долара. Според собствениците на Световния търговски център летището и двете авиокомпании са една от причините за осъществяването на атаките, тъй като са допуснали терористи на борда със слабите си мерки за сигурност.
„Маспорт” обаче обяви, че е застрахована срещу подобни дела. Покритието е в размер на 500 милиона долара за застрахователно събитие и се осигурява от компанията Ace Property and Casualty Insurance. „Маспорт” се зарича, че няма да плати и пени извън тази сума, а според американското законодателство не могат да бъдат завеждани дела, свързани с 11 септември, за незастраховани рискове. Разходите за застрахователя обаче могат да набъбнад двойно до 1 милиард долара, предупреждават експерти. Това ще стане, ако съдът реши, че катастрофите в двете кули на Световния търговски център са две отделни застрахователни събития, а не едно.
Публикувано в : Застраховане • Застрахователни новини
Мария Генчева | авг 31, 2012 | Коментари 0 До 2 милиарда долара може да стигнат застрахованите щети от тропическата буря „Айзък”, която връхлетя няколко южни американски щата тази седмица, съобщава „Уолстрийт джърнъл”. Сметката е на компанията за оценка на бедствията AIR Worldwide. Според анализаторите, щетите, нанесени на сушата от урагана, ще струват на застрахователната […]
Мария Генчева | авг 31, 2012 | Коментари 0
До 2 милиарда долара може да стигнат застрахованите щети от тропическата буря „Айзък”, която връхлетя няколко южни американски щата тази седмица, съобщава „Уолстрийт джърнъл”.
Сметката е на компанията за оценка на бедствията AIR Worldwide. Според анализаторите, щетите, нанесени на сушата от урагана, ще струват на застрахователната индустрия между 700 милиона и 2 милиарда долара. Това са сравнително скромни загуби на фона на предишни щети от урагани и бури. Тези, нанесени от „Катрина” преди 7 години, бяха за 41,1 милиарда долара и са рекордни в американската история.
Друга компания за оценка на бедствията – Eqecat, пресмята, че застрахованите щети ще са между 500 милиона и 1,5 милиарда долара.
Третата водеща компания в този бранш Risk Management Solutions все още се въздържа от конкретни цифри и посочва, че данните засега са твърде ограничени. Освен това, заплахата от „Айзък” не е отминала нацяло. Въпреки че бурята вече няма статут на ураган, а само на тропическа депресия, тя се движи на север и причинява наводнения и щети и в други щати.
Публикувано в : Застраховане • Застрахователни новини
