„Имигрантите пристигат в България като транзитна зона, за да стигнат до Германия. Може Германия да ги връща 100 пъти, но те пак ще отиват там. В България тези хора няма да намерят по-добър живот, затова ще го потърсят във Великобритания и Германия“. Това заяви за „Здравей, България“ по Нова ТВ Нидал Алгафари по повод заканата на Берлин, че ще върне хиляди бежанци на българска територия.

Същевременно, бившият евродепутат Димитър Стоянов посочи, че до края на неговия мандат в Европарламента ЕС е продължавал да приема законодателство, „което насърчава и отваря различни вратички за нелегална имиграция“.

„Това, че германците са казали, че искат да ни връщат бежанци, не значи, че трябва да ги приемем. Не трябва да правим всичко, което каже Германия”, допълни Стоянов.

Според Алгафари „разбиването на Ирак, впоследствие на Сирия и евентуално на Турция, ще доведе до една огромна бежанска вълна“.

„Не може държави като Англия и Франция, които в продължение на години колонизираха тези държави и изсмукваха богатствата им сега да казват, че искат само доброто, но лошото не го искат”, заяви той.

Още от NovaNews.bg

Путин е на власт в Русия вече почти 15 години, включително периода, когато той формално отстъпи президентския пост на своя съратник Дмитрий Медведев, но фактически пак бе силният човек в Москва. За този период

той наистина успя да възстанови част от авторитета и статута ѝ на велика сила

в международните отношения, главно като укрепваше и затягаше редиците на въоръжените сили и силовите структури на Русия – роля, която в годините на президентството на Борис Елцин бе до голяма степен загубена.

Това относително укрепване на руската държавност обаче не бе съпроводено със сериозни икономически реформи, поради което състоянието на руската икономика, макар и не катастрофално, остана слабо място на путиновото управление. През първите два мандата на управлението си Путин упорито работеше да предотврати обръщането на Украйна на Запад, за да запази руските интереси там и да я превърне в буфер между Русия и Запада. Той подозираше Запада, че иска да се намести в Украйна, за да постави Русия натясно и да я унищожи. Целта на Путин е била,

ако не успее да запази пълен контрол над Украйна, поне да не допусне тя да премине под контрола на САЩ и Европа,

и това е ключов въпрос за Русия. Той донякъде успя, след като Янукович дойде на власт, и то по-демократичен път. Но задкулисните игри около Оранжевата революция и последвалите политически боричкания в Украйна засилиха подозренията на Путин за истинските намерения на Запада. Още от времето на юговойната и по-специално на косовската криза Путин хранеше дълбоки подозрения към Запада, които се засилиха в резултат на украинските събития и го накараха да възприеме по-агресивен курс. За това му помогна и пасивната позиция на САЩ при правителството на президента Барак Обама, което по това време бе дълбоко ангажирано с две войни – в Ирак и Афганистан.

Нахлуването на руските войски в Грузия през 2008 г. бе първото доказателство, че Путин вече се чувства по-уверен във възможностите си. Грузинският епизод имаше две цели: първо, да покаже на целия регион, че руските въоръжени сили, след разрухата през 2000 г., вече са в състояние да действат решително; и второ, да покаже най-вече на Киев, че каквито и гаранции да е получил от САЩ – явни или негласни, те нямат никаква стойност. Именно след грузинската инвазия Янукович бе избран за президент в Украйна.

Всичко това даде увереност на Путин да отхвърли и офертата на САЩ за „нов старт“ на отношенията,

направена от Хилари Клинтън през 2009 г. Вашингтон искаше да възстанови отношенията от типа на онези при „лошите стари момчета“, за каквито ги смяташе Путин. Руският лидер естествено нямаше интерес от подобен рестарт. Той виждаше, че САЩ заемат дефанзивна позиция и реши да използва това в своя полза. Самочувствието на Путин бе укрепено и от това, че успя да предотврати американски въздушни атаки срещу Сирия. Нещата обаче се обърнаха срещу Путин след събитията в Украйна от миналата година. След преврата срещу Янукович Путин е очаквал поне в рускоезичните райони на страната да се надигне въстание срещу новата власт, но това не стана.

Не успя и тактиката му да предизвика междуособни борби сред новите украински управници. Силно навреди на имиджа на Москва и свалянето на малайзийския пътнически самолет през юли м.г. Това окончателно отблъсна европейците и Русия загуби друга важна опция – възможността да постави пирон между европейците и американците. Така Путин изгуби позицията и имиджа си на ефективен и изкусен управник, който безцеремонно използва сила, за да започне да изглежда опасно некомпетентен лидер, поддържащ един безнадежден бунт (в Източна Украйна) с изцяло негодни оръжия (както показа катастрофалният гаф на „опълченците“ при свалянето на малайзийския самолет). И Западът, колкото и някои страни да са против разрив с Путин, трябва да осмисли доколко ефективно и рационално действа Путин.

Путин трябва да си спомни съдбата на своите предшественици.

Бившият съветски лидер Никита Хрушчов се върна от ваканция през октомври 1964 г. и установи, че е сменен от своето протеже Леонид Брежнев. Това стана, след като той бе унижен в кубинската ракетна криза и след икономическите си провали в страната. Икономическата ситуация в Русия далеч не е така катастрофална, както беше при Хрушчов или Елцин, но напоследък силно се влоши. И което е по-важно, не отговори на очакванията. След като икономиката на Русия се възстанови от кризата през 2008 г., прирастът на брутния вътрешен продукт намаляваше няколко години поред, а централната банка прогнозира нулев растеж тази година. Украинската криза влоши нещата още повече.

През първите шест месеца на 2014 г. от Русия изтекоха капитали за 76 млрд. долара

в сравнение с 63 млрд. за цялата 2013 г. Преките чужди инвестиции спаднаха с 50 на сто за първата половина на 2014 г. в сравнение със същия период на 2013 г. И всичко това се случи въпреки, че цената на петрола бе над 100 долара за барел. Популярността на Путин у дома скочи след успеха на зимната олимпиада в Сочи и след като западните медии му създадоха образ на агресор в Крим. Той изгради репутацията си на факта, че действа безкомпромисно и агресивно. Но реалността в Украйна става по-очевидна и голямата победа (на Путин) ще бъде осъзната като прикритие на отстъпление, дошло по време на сериозни икономически трудности.

Путин възстанови съветски елементи в структурата на управлението, като дори използва термина Политбюро за вътрешния си кръг. Това са все избрани от самия него мъже и, разбира се, следва да се предполага, че те ще му бъдат лоялни. Но в едно Политбюро в съветски стил най-опасни са именно най-близките съратници. Моделът на Политбюро е създаден за лидер, способен да гради коалиции между отделните фракции. Путин умее да върши това много добре, както успешно вършеше и всичко, с което се заемаше досега. Но способността му да държи положението под контрол отслабва заедно с доверието в способностите му. Различните фракции започват да се замислят за последиците, ако останат тясно свързани с провалящ се лидер, и започват да маневрират.

Подобно на Хрушчов, започнал да се проваля в икономическата и във външната политика, и колегите на Путин могат да решат да го отстранят. Трудно е да се каже как би се развила криза в наследяването на властта, при положение, че наред с конституционния процес съществува и неформалното правителство, създадено от Путин.

От демократична гледна точка военният министър Сергей Шойгу и кметът на Москва Сергей Собянин са популярни колкото Путин и вероятно тяхната популярност ще расте във времето. Пак в боричканията в съветски стил, шефът на президентския екип Сергей Иванов и шефът на руския Съвет за сигурност Николай Патрушев също са възможни претенденти. Но има и други. Та кой ли очакваше на сцената отново да се появи Михаил Горбачов? В крайна сметка, политици, които грешат и не управляват добре, обикновено не оцеляват.

Путин направи грешни ходове в Украйна,

не успя да предвиди падането на един съюзник (Янукович) , после се препъна лошо в опита да реагира на събитията. Начинът, по който управлява икономиката, особено напоследък, също не е образцов, меко казано. Около него има колеги, които смятат, че могат да свършат по-добра работа, а сега и в Европа има важни хора, които биха били доволни Путин да си отиде. И той трябва бързо да обърне тенденцията, ако иска да не бъде сменен. Сегашното положение не може да продължава дълго.

Голямото неизвестно в тази ситуация е, че ако Путин се окаже в сериозен политически капан, неговата агресивност може да се засили, вместо да отслабне.

Не може със сигурност да се твърди, че Путин е в сериозна беда, но напоследък твърде много неща се обърнаха срещу него. И както при всяка политическа криза, с влошаването на ситуацията се появяват все по-екстремни опции.

Онези, които си мислят, че Путин е най-репресивният и най-агресивният руски лидер, който можем да си представим, трябва да помнят, че това далеч не е така. Ленин, например, бе страховит, но Сталин се оказа много по-лош. По същия начин може да дойде време, когато светът ще гледа на ерата на Путин като на либерално време. Защото ако битката на Путин да оцелее, и на неговите съперници да го сменят, загрубее, желанието на всички да действат по-брутално може да се засили.

Марио Пешев е WordPress Architect и собственик на DevriX, агенция за разработка на комплексни WordPress платформи. Той е привърженик на отдалечената работа и отворения код, като фирмата му работи на ненормирано работно време извън офис. Марио има близо 10 години опит като трейнър и лектор в Европа, САЩ и арабския свят и участва в различни обучения на СофтУни, като често може да го разпознаете по WordPress-брандирания лаптоп в някои кафенета в София.

– Марио, разкажи какво е що то cofficing (кофисинг) и от кога го практикуваш?

– Cofficing е работа в кафенета. Едно проучване в САЩ сочи, че над 34 млн. американци (около 20% от работещите в страната) работят от вкъщи поне един ден в седмицата. При нарастващия брой фрийленсъри и служители, които работят на ненормирано време, работата извън традиционен офис става популярно явление, като множество кафенета предлагат безжичен интернет и контакти за т.нар. cofficers (от английските думи за кафе и офис – coffee и office). 

Аз преминах на freelance на пълен работен ден през 2008 г., когато започнах да работя от кафенета 2-3 пъти седмично. Сега цялата ни фирма работи отдалечено и всеки има възможност да работи от кафенета, като лично аз го практикувам почти всеки ден.

– Какво те накара да замениш офиса с „кофис“?

– При последната ми работа в офис трябваше да пътувам по час и половина в посока, докато работата ми беше изцяло отдалечена, с мениджъри в Белгия и клиенти в Чили. След известно време преговори с шефовете ми, реших да оползотворя по-добре тези три часа всеки ден, като започна да работя за себе си.

Работата в кафенета (coffee shops) може да е доста приятна, като развива креативността и подпомага за по-фокусираната работа в кратки срокове от време (по 2-3 часа).

– Как намираш подходящи места за работа и какво търсиш в тях?

– Тъй като в Щатите и Англия има вериги кафенета, които присъстват също и в София, а там работата от кафенета е популярна, започнах да посещавам предимно такива кафенета. Сега имам списък с места в София, които са удобни за работа, има достатъчно места, така че да не заемаме излишно маси за други клиенти, и предлагат достатъчно надежден интернет (поне през повечето време).

За работата в coffices съм писал повече в една кратка книга – The Coffice Resort, която препоръчвам на всичките ми колеги, които искат да пробват този тип работа.

Някои кафенета в молове или в центъра са в близост до други места – като магазини и банки, така че може да се свърши и нещо допълнително в почивките.

– В кафенетата по принцип е доста шумно, това не те ли разсейва? Имаш ли съвет как да сме по-фокусирани в такива обстановки?

– След известно време работа по кафенета може да се установи тяхната натовареност. Например в моловете може да има повече хора преди или след обяд, на други места хората се събират предимно сутрин, или късния следобед. При по-топло време кафенетата с градини са по-празни вътре, тъй като хората излизат навън. Така че може да се посещават съответните места, когато са по-спокойни. Освен това често работя със слушалки, така че страничните шумове не ме разсейват, а ако има други cofficer-и наблизо, това е по-мотивиращо за работата като цяло.

– Набира ли популярност кофисинга в България и има ли шанс да стане по-масово явление според теб?

– Виждам все повече хора в София, които работят по кафенета. Има студенти, които са свикнали да учат по кафенета, след което продължават да вършат работа от същите места, когато започнат работа. Някои фирми също оценяват тази възможност – през 2008 г. Cisco направиха проучване, като позволиха на служителите си да работят частично от вкъщи. Резултатите са 277 млн. долара спестени от електричество, поддръжка на работни места, разширяване на офис пространство, офис консумативи, разходи за път и т.н. 

Самите разходи за наем на офис, оборудване на работни места и всички комунални сметки не са малък разход, така че coffice културата може да подпомогне за много неща. В една от презентациите ми през 2009 г. наблегнах на това, както и че седем от десетте най-сериозни проблема на човечеството могат да се решат (или редуцират) чрез отдалечената работа.

– А имаш ли наблюдения как се развива кофис културата в чужбина?

– Работата в чужбина от кафенета и отворени пространства е силно развита в Западна Европа, САЩ и Канада, като освен многобройните кафенета на почти всеки ъгъл, там има и силно развита култура на co-working spaces и други места, в които фрийленсъри и специалисти на свободна практика могат да работят заедно.

– Какви са плюсовете и минусите на работата в офис и на работата от кафенета и други общи пространства?

– Аз лично не съм почитател на офис средата в повечето случаи. Голям процент от професиите в офис са свързани с креативна дейност, а постоянните срещи и прекъсвания през деня могат да нарушат фокуса и работния режим на служителите.

Работата от вкъщи също може да бъде доста демотивираща, тъй като е трудно да се отдели работното време от свободно такова, а вкъщи има допълнителни разсейващи фактори – телевизори, свършване на домакинска работа и т.н. Едно от предимствата в coffice пространства, които често споменавам, е че има други работещи хора там, т.е. средата може да бъде работна, без да има шанс някой да дойде и да ви прекъсне. Същевременно и няма как да се занимавате със странични дейности, което ви мотивира да се фокусирате върху работата.

– Има ли фирми в България, които предоставят възможност за кофисинг?

– Има такива фирми, макар че броят им все още е малък. Има доста стартъпи, които предлагат отдалечена работа още от първия работен ден, особено за опитни специалисти. Някои от най-големите международни компании също предлагат такава възможност, но обикновено искат 1-2 г. опит в офис, след което доверието е достатъчно високо, за да предоставят и такава опция на служителите си.

– Има ли някакви стъпки, които да предприеме човек, за да прецени дали кофисинга е за него?

– Ако някой има възможност да работи извън офис, най-важното е да направи опит и да прекара известно време от кафенета. Първите две седмици обикновено са странни, тъй като отнема време да се привикне с обстановката. Затова препоръчвам да се отдели поне месец, по 2-4 ч. на ден работа от кафенета, след което хората могат да преценят дали това е окей за тях, или не.

Самата локация също има значение, а и доколко е натоварен даден coffice може да повлияе на експеримента. В рамките на месец обикновено всеки може да установи до каква степен е продуктивен и дали може да свикне със средата.

В книгата, която споменах по-горе, има различни съвети, свързани с работата в coffice – ако имате устройство за мобилен интернет, това ще реши проблемите ви, ако нямате надеждна връзка в „кофиса“. Слушалките могат да изолират външни шумове, а резервна батерия за лаптоп би помогнала, в случай че няма свободен контакт наблизо.

При всички случаи, може да пробвате работата в сoffice, дори и по празниците или през уикенда.

Може да имаме по-високи сметки за токпоради по-високо потребление на Нова година, съобщи Dariknews.bg.

От електроразпределителните дружества предупредиха, че сме харчили повече ток по празниците и въпреки че увеличението е на обща база, може и да видим отражение във фактурите.

От 31 декември 2014 до 4 януари 2015 г. от ЕВН отчитат 10% увеличение на общото потребление в Югоизточна България.

Според Петър Костадинов от ЕВН това обаче не може да се пренася към размера на нашите сметки. Той обясни и кога ще разберем повече ли ще платим: „Как това ще се отрази във фактурите на всеки един клиент, предстои да видим. Искам да подчертая изрично, че потреблението по Нова година ще бъде заплащано основно с фактурите, които излизат през февруари. Предстои наистина да видим тогава как вече средната фактура каква е като стойност и индивидуалните фактури в зависимост от потреблението на всеки. Има много хора, които не са били по празниците вкъщи и съответно при тях няма да се усети така осезаемо. Този, който е прекарал повече дни вкъщи, използвал е електроенергия за отопление, за топла вода – логично е да има отражение и в неговата фактура“.

За ЧЕЗ пиковото потребление е било на 31 декември и отново е повече от това през 2013, а разликата е около 300 мегавата.

Мария Дойчинова от ЧЕЗ обясни, че отчитането на новогодишното потребление на клиентите на дружеството е на цикли и затова ако има отражение, може да го видим или в януарската, или във февруарската сметка. Но не е задължително по-високото потребление да повлияе на фактурите ни, тъй като това са средни товари за периода: „Те по никакъв начин не означават по-високи или по-ниски сметки, тъй като всеки един от нас потребява определено количество електроенергия, която се отразява в сметките на всеки поотделно. Тук са включени и нашите курорти, които бяха много посещавани през тези дни“.

Петър Костадинов от ЕВН отбеляза и че и по празниците стриктно се е засичало по наредба периодът на отчитане да е 31 дни: „Отчитането беше направено по редовния график, въпреки струпването на повече почивни дни. Срокът от 31 дни беше спазен, както е по наредба. Времето беше основният фактор. По-студенето време автоматично оказва влияние и на повече потребление“.

Мария Дойчинова от ЧЕЗ отбеляза, че периодът за отчитане от 31 дни също е спазван, но има възможност за движение в дните, ако не сме били вкъщи или сме отчитали сами: „При някои клиенти, които не са си били вкъщи за този период да няма такъв реален отчет. Възможно е други, които са се самоотчели да имат по-дълъг период на отчитане, тъй като те примерно са избрали да направят това преди да тръгнат нанякъде“.

Причината за по-голямото харчене на ток, освен други фактори, от ЧЕЗ и ЕВН определят главно по-студеното време.

От третото дружество „ЕнергоПро“ не са открити за коментар.