Марио Пешев е WordPress Architect и собственик на DevriX, агенция за разработка на комплексни WordPress платформи. Той е привърженик на отдалечената работа и отворения код, като фирмата му работи на ненормирано работно време извън офис. Марио има близо 10 години опит като трейнър и лектор в Европа, САЩ и арабския свят и участва в различни обучения на СофтУни, като често може да го разпознаете по WordPress-брандирания лаптоп в някои кафенета в София.

– Марио, разкажи какво е що то cofficing (кофисинг) и от кога го практикуваш?

– Cofficing е работа в кафенета. Едно проучване в САЩ сочи, че над 34 млн. американци (около 20% от работещите в страната) работят от вкъщи поне един ден в седмицата. При нарастващия брой фрийленсъри и служители, които работят на ненормирано време, работата извън традиционен офис става популярно явление, като множество кафенета предлагат безжичен интернет и контакти за т.нар. cofficers (от английските думи за кафе и офис – coffee и office). 

Аз преминах на freelance на пълен работен ден през 2008 г., когато започнах да работя от кафенета 2-3 пъти седмично. Сега цялата ни фирма работи отдалечено и всеки има възможност да работи от кафенета, като лично аз го практикувам почти всеки ден.

– Какво те накара да замениш офиса с „кофис“?

– При последната ми работа в офис трябваше да пътувам по час и половина в посока, докато работата ми беше изцяло отдалечена, с мениджъри в Белгия и клиенти в Чили. След известно време преговори с шефовете ми, реших да оползотворя по-добре тези три часа всеки ден, като започна да работя за себе си.

Работата в кафенета (coffee shops) може да е доста приятна, като развива креативността и подпомага за по-фокусираната работа в кратки срокове от време (по 2-3 часа).

– Как намираш подходящи места за работа и какво търсиш в тях?

– Тъй като в Щатите и Англия има вериги кафенета, които присъстват също и в София, а там работата от кафенета е популярна, започнах да посещавам предимно такива кафенета. Сега имам списък с места в София, които са удобни за работа, има достатъчно места, така че да не заемаме излишно маси за други клиенти, и предлагат достатъчно надежден интернет (поне през повечето време).

За работата в coffices съм писал повече в една кратка книга – The Coffice Resort, която препоръчвам на всичките ми колеги, които искат да пробват този тип работа.

Някои кафенета в молове или в центъра са в близост до други места – като магазини и банки, така че може да се свърши и нещо допълнително в почивките.

– В кафенетата по принцип е доста шумно, това не те ли разсейва? Имаш ли съвет как да сме по-фокусирани в такива обстановки?

– След известно време работа по кафенета може да се установи тяхната натовареност. Например в моловете може да има повече хора преди или след обяд, на други места хората се събират предимно сутрин, или късния следобед. При по-топло време кафенетата с градини са по-празни вътре, тъй като хората излизат навън. Така че може да се посещават съответните места, когато са по-спокойни. Освен това често работя със слушалки, така че страничните шумове не ме разсейват, а ако има други cofficer-и наблизо, това е по-мотивиращо за работата като цяло.

– Набира ли популярност кофисинга в България и има ли шанс да стане по-масово явление според теб?

– Виждам все повече хора в София, които работят по кафенета. Има студенти, които са свикнали да учат по кафенета, след което продължават да вършат работа от същите места, когато започнат работа. Някои фирми също оценяват тази възможност – през 2008 г. Cisco направиха проучване, като позволиха на служителите си да работят частично от вкъщи. Резултатите са 277 млн. долара спестени от електричество, поддръжка на работни места, разширяване на офис пространство, офис консумативи, разходи за път и т.н. 

Самите разходи за наем на офис, оборудване на работни места и всички комунални сметки не са малък разход, така че coffice културата може да подпомогне за много неща. В една от презентациите ми през 2009 г. наблегнах на това, както и че седем от десетте най-сериозни проблема на човечеството могат да се решат (или редуцират) чрез отдалечената работа.

– А имаш ли наблюдения как се развива кофис културата в чужбина?

– Работата в чужбина от кафенета и отворени пространства е силно развита в Западна Европа, САЩ и Канада, като освен многобройните кафенета на почти всеки ъгъл, там има и силно развита култура на co-working spaces и други места, в които фрийленсъри и специалисти на свободна практика могат да работят заедно.

– Какви са плюсовете и минусите на работата в офис и на работата от кафенета и други общи пространства?

– Аз лично не съм почитател на офис средата в повечето случаи. Голям процент от професиите в офис са свързани с креативна дейност, а постоянните срещи и прекъсвания през деня могат да нарушат фокуса и работния режим на служителите.

Работата от вкъщи също може да бъде доста демотивираща, тъй като е трудно да се отдели работното време от свободно такова, а вкъщи има допълнителни разсейващи фактори – телевизори, свършване на домакинска работа и т.н. Едно от предимствата в coffice пространства, които често споменавам, е че има други работещи хора там, т.е. средата може да бъде работна, без да има шанс някой да дойде и да ви прекъсне. Същевременно и няма как да се занимавате със странични дейности, което ви мотивира да се фокусирате върху работата.

– Има ли фирми в България, които предоставят възможност за кофисинг?

– Има такива фирми, макар че броят им все още е малък. Има доста стартъпи, които предлагат отдалечена работа още от първия работен ден, особено за опитни специалисти. Някои от най-големите международни компании също предлагат такава възможност, но обикновено искат 1-2 г. опит в офис, след което доверието е достатъчно високо, за да предоставят и такава опция на служителите си.

– Има ли някакви стъпки, които да предприеме човек, за да прецени дали кофисинга е за него?

– Ако някой има възможност да работи извън офис, най-важното е да направи опит и да прекара известно време от кафенета. Първите две седмици обикновено са странни, тъй като отнема време да се привикне с обстановката. Затова препоръчвам да се отдели поне месец, по 2-4 ч. на ден работа от кафенета, след което хората могат да преценят дали това е окей за тях, или не.

Самата локация също има значение, а и доколко е натоварен даден coffice може да повлияе на експеримента. В рамките на месец обикновено всеки може да установи до каква степен е продуктивен и дали може да свикне със средата.

В книгата, която споменах по-горе, има различни съвети, свързани с работата в coffice – ако имате устройство за мобилен интернет, това ще реши проблемите ви, ако нямате надеждна връзка в „кофиса“. Слушалките могат да изолират външни шумове, а резервна батерия за лаптоп би помогнала, в случай че няма свободен контакт наблизо.

При всички случаи, може да пробвате работата в сoffice, дори и по празниците или през уикенда.

Пенсионирането е моментът, когато съпругът и съпругата най-накрая имат възможност да прекарат известно време заедно, свободни от стреса и напрежението в работата.

Това обаче е етап от живота, който е доста далече от спокойствието. Пенсионирането може да бъде много стресиращо преживяване за двойките, пише „Дейли Мейл„.

Много съпруги започват да страдат от „синдрома на пенсионирания съпруг“ веднага, след като мъжете им спрат да работят, твърдят учените.

Те открили, че

почти половината от жените се оплакват от увеличаване на нивата на стреса, депресия и безсъние, след като съпрузите им се пенсионират.

И за да стане още по-лошо учените са открили, че състоянието на жената се влошава с всяка година, която силната половинка прекарва в пенсия.

Те казват, че страданието засяга не само домакините. Положението може да бъде още по-тежко за жените, които все още работят, докато мъжете им си стоят у дома.

„Установихме, че

ефектите от пенсионирането на съпруга са по-силни при работещите жени,

които са стресирани от работата си и имат по-малко време да се съобразят с допълнителните изисквания на съпрузите им пенсионери“, заявяват учените.

Част от причината е, че жените са изправени пред увеличение на домакинската работа, съобщават авторите на проучването. Освен това те трябва да се справят и с допълнителната тежест от намаляването на приходите, което е допълнително безпокойство и за двамата партньори.

Изследването е проведено от социалните учени д-р Марко Бертони и д-р Джорджо Брунело от Университета в Падуа. Те са анализирали интервюта с 840 японски жени между 2008 и 2013 г.

Учените избрали Япония, защото в тази страна се смята, че има най-силните традиции по отношение на ролите на два двата пола в семейството.

Изследователите обаче са категорични, че резултатите от проучването могат да се прилагат в много страни, тъй като те са още по-ярко изразени, когато и двамата партньори работят.

Авторите на изследването, публикувано в списанието на Института за изследване на труда, казват: „След като цял живот са били разделяни от работата и между тях е имало прогресивно отчуждение, много японски двойки са принудени да започнат да прекарват времето си заедно, когато мъжът се пенсионира.

Това може да бъде

много стресиращо преживяване за жената, която изведнъж е изправена пред постоянното присъствие на непознат в къщата и допълнителната тежест на исканията му“.

Проучването показало, че 47% от жените съобщават за емоционални проблеми, когато мъжът им се пенсионира, при 41% проблемите са подчертани, 23% споделят, че са депресирани, а 16% са имало проблеми със съня.

Теорията за синдрома на пенсионирания съпруг е спомената за първи път преди 30 години от американския лекар Чарлз Клифърд Джонсън. Съпруги на пенсионирани мъже му казвали „ще полудея“, „искам да крещя“ и „той постоянно се мотае в краката ми“, пише Джонсън през 1984 г.

Неговата теория печели много внимание, но новото изследване е първото, което претендира за истинност и е проведено в толкова голям мащаб.

Д-р Бертони и д-р Брунело казват, че резултатите от проучването им показват, че

пенсионирането може да бъде тежко и за мъжете.

„Ефектите са почти идентични при двамата партньори, което предполага, че „синдромът на пенсионирания съпруг“ не трябва да се отнася само до жените, тъй като и двамата са засегнати“, заключват авторите на изследването.