С подкрепата си за избягалия президент на Йемен и като не подкрепи бившия президент на Украйна Виктор Янукович, САЩ прилагат двоен стандарт, заяви руският външен министър Сергей Лавров

 „Налага се да се използва изтъркано клише – очевидно се прилагат двойни стандарти. Ние, разбира се, не искахме нито това, което се случва в Украйна, нито това, което се случва в Йемен. И в двата случая предстои движение в посока национално помирение“, заяви Лавров на пресконференция преди визитата си в Гватемала.

По-рано бе съобшено, че президентите на САЩ и Турция Барак Обама и Реджеп Ердоган са обсъдили по телефона острите проблеми в Близкия изток, включително кризата в Йемен. Двете страни подкрепят предвожданата от Саудитска Арабия военна операция срещу шиитските бунтовници – хуси, в Йемен, които успяха да установят контрол над голяма част от страната, опитвайки се да отстранят законния президент Абд Рабу Мансур Хади.

Руският външен министър Сергей Лавров каза, че засега страната му няма да предприема ответни мерки заради западните санкции, но в бъдеще може да промени позицията си, предадоха Ройтерс и АП.

В Чили, където е на посещение, Лавров заяви на пресконференция, че

западните санкции всъщност са „безсмислени“,

че Русия няма намерение сляпо да копира поведението на Запада и иска да даде шанс на партньорите си да се успокоят, съобщи ИТАР-ТАСС.

Ако обаче неоснователното назидателно поведение към Русия продължи, ако бъдат направени опити за използване срещу нея на икономически лостове, тогава тя ще направи нова оценка на ситуацията, каза Лавров.

Руският външен министър заяви, че САЩ не се безпокоят каква ще е съдбата на Украйна, а искат да докажат, че трябва да е така, както те са решили – винаги и за всичко. Вместо да се увличат по санкции, по-добре нашите отвъдокеански колеги да дисциплинират тези, които доведоха на власт“, които свалиха законния президент и нарушиха споразумението от 21 февруари, заяви Лавров.

Веднага след налагането на санкциите от САЩ и ЕС, руски представители ги обявиха за контрапродуктивни и се заканиха те да не останат без отговор. Руският президент Владимир Путин по-късно обяви, че правителството на Руската федерация е предложило да се въведат ответни санкции срещу САЩ и ЕС, но той не е дал разрешение за това.

Лавров упрекна украинския парламент, че не изпълнява нито едно от задълженията си по споразумението и че се опира на коалиция, в която по думите му влизат “радикали, екстремисти“, включително хора, осъдени от ЕС още през 2012 г., когато партията „Свобода“ за първи път влиза в украинския парламент. „Сега европейците срамежливо не споменават това и по същество сътрудничат с тези хора“, заяви руският външен министър, цитиран от ИТАР-ТАСС.

Същевременно говорител на Съвета на ЕС каза, че

работата върху допълнителните санкции на Съюза срещу Русия ще продължи идната седмица.

Това са решили вчера посланиците на 28-те страни от съюза. В ЕС има разногласия по отношение на по-нататъшното разширяване на санкциите, отбелязва ИТАР-ТАСС и цитира неназован представител на дипломатическа мисия на една източноевропейска страна, според когото някои членки на ЕС „имат опасения относно обратимостта на финансово-икономическите санкции срещу Русия, ако те бъдат приети“.

ИТАР-ТАСС отбелязва в информацията си, че според дипломатически източници в Брюксел против санкциите срещу Русия са Гърция, Кипър, България, Унгария, Люксембург, Австрия, Испания, Португалия и Малта.

Заместник генералният секретар на НАТО Александър Вършбоу пък заяви, че анексирането на Кримския полуостров от Москва и действията по дестабилизирането на Източна Украйна са заставили водения от САЩ съюз да започне да

третира Русия повече като неприятел, отколкото като партньор,

предаде АП. Това е повратна точка в десетилетните усилия на НАТО да се сближи с Москва, допълни Вършбоу пред журналисти. Той каза, че Алиансът обмисля нови мерки, които да откажат Русия от каквато и да е агресия срещу страните членки на НАТО, с които граничи, какъвто е случаят на балтийските държави. Заместник генералният секретар каза, че сред възможните ходове е разполагане на по-значителен брой съюзени бойни сили в Източна Европа – за постоянно или на ротационен принцип.