2015 г. трябва да бъде годината на екипната работа в българската политика и на реформи за България, каза президентът Росен Плевнелиев в словото си на традиционния прием, който дава за ръководителите на дипломатическите мисии, акредитирани у нас.

Президентът посочи, че българският политически елит е демонстрирал през последните два месеца нов подход в политическия живот на страната – конструктивен диалог и търсене на съгласие. Той очаква този национално отговорен подход да бъде продължен и доразвит през новата година в името на обществения интерес за стабилност и развитие.

Плевнелиев очаква политиците да покажат, че българската демокрация е узряла за принципни и работещи коалиции и че имаме политическата воля да предприемем всеобхватни реформи.

Държавният глава каза, че през 2015 г.имаме шанса да бъдат придвижени напред важни за обществото реформи – в съдебната система, здравеопазването, енергетиката, образованието, административна, водна, пенсионна, сектор „Сигурност“.

Продължаването на реформата в българското правораздаване е стратегически приоритет, заяви Плевнелиев, който приветства голямото парламентарно мнозинство и категоричната политическа воля за промяна, демонстрирани в парламента с приемането на Стратегията за продължаване на реформата в съдебната система.

Макар че българската банкова система е стабилна и се ползва с висока ликвидност, ще се присъединим към Единния банков надзорен механизъм на ЕС като първа мярка за присъединяване на България към Европейския банков съюз, каза още президентът. Той изтъкна също, че влизането ни в Шенген е стратегически приоритет за страната.

Държавният глава заяви, че ще продължава да търси съгласие и приемственост по националните приоритети. Той отбеляза, че днес доверието на гражданите в парламента и правителството започва да се възстановява след рекордно ниските нива, отчетени в средата на 2014 г. и допълни, че това е знак, че сме на прав път.

В словото си Росен Плевнелиев посочи още, че тотален приоритет на ЕС трябва да бъде изграждането на добре функциониращ и напълно интегриран вътрешен пазар за електроенергия и природен газ, чрез изграждането на интерконектори между държавите, чрез либерализация и диверсификация на пазарите и доставчиците.

„България силно подкрепя създаването на европейски енергиен съюз и на регионални енергийни обединения чрез регионални борси за газ и ток, чрез съвместни дружества между държавите в региона за доставка и търговия с газ, петрол и ток.Трябва да свържем мрежите в региона – магистрали, железопътни линии, газ, електроенергийни, телекомуникации.Свързаността е наш приоритет. Интеграцията и върховенството на закона са нашето оръжие, а не изолация и върховенството на силата“, заяви президентът.

Плевнелиев каза още, че терористичният акт срещу френското издание „Шарли Ебдо“ е показал, че за тероризма и омразата няма граници и затова борбата срещу тероризма е обща кауза, а свободата и толерантността – наше верую.

Старият бряст спечели конкурса за „Европейско дърво на годината 2014“ Treeoftheyear.org.

Резултататите бяха обявени в сградата на Европейския парламент в Брюксел.

В конкурса участваха дървета от десет европейски държави – Чехия, Унгария, Словакия, Ирландия, Полша, Шотландия, Франция, Италия, Уелс и, разбира се, България.

Победителят се определи чрез електронното гласуване, като сливенското вековно дърво има 77 526 гласа и води с над 40 хил. пред втория в надпреварата – представител на Унгария. Третото място пък остана за Полша.

Старият бряст се намира в центъра на Сливен. Дървото е природен феномен на възраст около 1100 години от вида Ulmus kampestris (полски бряст).

Той е обявен за защитен обект. Обиколката му при корена е над 5.65 метра, а височината му достига 10 метра.

Брястът е остатък от вековна гора, простирала се от Родопите до Черно море, а според преданията Сливен възниква на мястото на тази стара гора. Поради множество събития, станали при бряста, през 1970 г. той е обявен за историческо място.

Сливенското дърво представи страната ни в европейския конкурс, след като спечели националната надпревара „Дърво с корен”.

„Фолксваген Голф“ спечели безапелационно тазгодишното издание на конкурса „Автомобил на годината“ за Европа“ с преднина от 212 точки пред втория – „Тойота GT86/“Субару BRZ“. Третата позиция е за „Волво“ V40, което изостана само с три точки от японското дуо.

В класирането следват „Форд В-Мах“, „Мерцедес А-класа“, „Рено Клио“, „Пежо 208“ и „Хюндай i30“. Тази година за титлата „Автомобил на годината“ за Европа претендираха 34 модела, стана ясно през октомври. Сред тях „Тойота“ имаше четири претендента, а „Субару“ – три. За втора поредна година победителят беше обявен ден преди първия от двата пресдни на автосалона в Женева.

Крайното класиране

Преди да гласуват, членовете на журито ще тестват всички модели на специално подготвена писта. Основните критерии при избора са иновации, качество, съотношение цена/качества и дизайн.

В 50-тото юбилейно издание на конкурса се наруши практиката от последните две години да печели електромобил, като сред финалистите дори нямаше такъв. През 2010 г. автомобил на годината в Европа стана електромобилът „Нисан Лийф“, а през тази триумфира електромобилът с разширен обхват „Опел Ампера/“Шевролет Волт“. Тази година сред претендентите нямаше електромобил, но присъстваха два зареждащи се от контакта хибрида – „Тойта Приус Плъгин“ и „Волво V40 Плъгин“. Те обаче не събраха достатъчно гласове, за да стигнат до финала.

Конкурсът „Автомобил на годината“ води началото си от 1964 г. В момента класирането се определя от гласовете на 59 пишещи за автомобили журналисти от 23 европейски страни.

• Email
• Facebook
• Зарче