Какво можем да научим от една държава с богата история, но пропаднало настояще, и с бедна хазна, но богати (по свой собствен начин) жители? Въпреки ежедневните съобщения за пропадането на гръцката икономика и задълбочаващата се криза в Европа, Гърция днес е първата държава, открила нещо, което всички търсят от векове: как да се сдобием с неизчерпаем източник на блага, в случая на пари. При това, без да полагаме особени усилия и без да инвестираме от себе си.
Случващото се в Гърция през последните дни и месеци е доказателство, че
решението е намерено и
работи безотказно
въпреки всички опити практиката да бъде спряна. И въпреки всеобщия гняв към липсата на напредък към възстановяване в страната и липсата на сериозна ангажираност от страна на лидерите, системата работи. Последното доказателство са течащите в момента преговори за сформиране на гръцко правителство след предсрочните парламентарни избори от 17 юни. Вотът бе очакван с много тревога от Европа и целия свят, но без особена тръпка в самата Гърция. Основен въпрос бе ще успеят ли партиите, които са против спасителния заем от ЕС, МВФ и ЕЦБ да спечелят изборите, да дойдат на власт и да разбият на пух и прах нервите на европейските лидери и милиардите на европейските данъкоплатци и компании, които бяха налети в Гърция през последните 2 години. За успокоение на всички тези участници, се разви желаният от Европа сценарий, а именно – идване на власт на партии, подкрепящи кредита и строгите антикризисни мерки, вървящи с него.
Привидно оптимистичното развитие и надеждите, че Европа някога ще си върне вложените пари и Гърция някога ще излезе от кризата с помощта на спасителния план, обаче са само едната страна на монетата. От другата й страна на дълга опашка са наредени всички допълнителни уговорки,
„дребният шрифт”
който за пореден път ще скъса нервите и ще донесе безсънни нощи на европейските лидери, опитващи се да оправят тази каша. Защото, (както се оказа след изборите), тези партии, на които Брюксел разчита да спазят уговорките, и които досега подкрепяха спасителния план, вече пеят друга песен. Консерваторите от Нова демокрация и социалистите от ПАСОК, които заедно договориха и подписаха кредитния меморандум, днес вече обсъждат как да го променят. И на практика правят същото, което щяха да се опитат да направят и върлите противници на споразумението от крайната левица СИРИЗА – да се опитат да останат в Еврозоната и да запазят всичките й облаги, но да се отърват от наложените тежки мерки, които вървят в замяна на международната помощ. На практика се оказа, че двуседмичната агония след изборите на 6 май, когато се водеха преговори за съставяне на правителство, но завършиха без резултат, е била един отлично изигран цирк, представление на „доброто и лошото ченге”, които в крайна сметка се разбраха, че който и да спечели изборите, ще се опита да направи едно: да запази
благодатната чешмичка, от която текат
пресни безплатни евробанкноти.
И по всичко личи, че ще успеят. Въпреки че през последните месеци злобните коментари по гръцки адрес и изнервените изказвания на европейските лидери много са свалили репутацията на гърците като надежден партньор, те не изглеждат особено разтревожени от това. И продължават да искат нови и нови компромиси. Партньорите им пък са в безизходица и на практика нямат никакъв избор, освен да се съобразят с тях. Атина успешно от 2 години шантажира целия Европейски съюз и Международния валутен фонд със заплахата, че ще излезе от Еврозоната и ще доведе до срив на целия валутен съюз. Затова всички коленичат и угаждат на Гърция. И новите мераци за предоговаряне на спасителния пакет, обявени около последните избори, веднага получиха „да” от Брюксел. След среща на финансовите министри от Еврозоната в Люксембург във вторник източници от ЕС коментираха, че предоговаряне ще има през лятото. „Илюзорно е да казваме, че не можем или не се нуждаем от предоговаряне на гръцката програма. Би било глупаво да се запази меморандумът, защото икономическата обстановка в Гърция и извън Гърция се е влошила”, заяви източник от Люксембург, пожелал да остане анонимен. Така се очаква Гърция да получи още по-облекчени условия (освен опростените досега 100 милиарда евро), както и вероятно допълнителни милиарди. А когато и те свършат, ще се намери нов начин кранчето да потече отново.
Тайната на целия този успех за Гърция е доста цинична, но гърците, както обикновено, не се притесняват да я споделят. Отговорът на загадката (която
не на шега заслужава Нобелова награда,
се корени в гръцката философия, която самите гърци сами разкриват: вземай, без да даваш. Един от тях е Димитри Панаглос, който в навечерието на изборите се разхлажда с чаша бира в Атина, въпреки че кризата е ударила и него. Панаглос продава на туристите карикатури и наскоро е загубил ателието си и дома си. Философията му за живота обаче не е променена.
„Ние, гърците, всичките сме крадци. Хората не го знаеха по времето на драхмата. Но когато се присъединихме към Еврозоната, всички разбраха. Започнахме да вземаме на заем без изобщо да предвиждаме изплащане. Просто това е гръцкият начин”, обяснява Панаглос. „Ние сме гърци, не сме европейци. Затова имаме по две цени в кафенето – една за чужденци и една евтина за гърците. Европа никога не е разбирала Гърция – тя е страна, където вземаш от чужденците, а не даваш”, добавя цинично гъркът.
