Точно два месеца откакто вложителите в Корпоративна търговска банка (КТБ) могат да се разпореждат с парите си, са разпоредени 3 милиарда и 452 милиона лева. От началния ден на изплащането – 4 декември 2014 г., до 17.00 ч. днес, 4 февруари, 99 700 вложители в КТБ са се разпоредили с гарантираните си влогове, става ясно от сайта на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Общата сума на гарантираните сметки е 3,6 милиарда лева.

Почти половин година вложителите в КТБ нямаха достъп до парите си, като едва на 4 декември 2014 г. започна изплащането на гарантираните суми на вложителите.

До производство по несъстоятелност на банката се стигна, след като на 6 ноември БНБ отне лиценза й. Бе обявено, че отрицателният капитал на КТБ е над 3,7 млрд. лева и тя не отговаря на капиталовите изисквания.

Кризата с КТБ е първата по рода си след въвеждането на валутния борд в България през 1997 г. В началото на януари по искане на Върховната касационна прокуратура хамали и служители на прокуратурата изнесоха колекция скъпи картини и културни ценности на Цветан Василев от централата на КТБ на площад „Гарибалди“. Изземването на скъпите предмети продължи няколко дни. От централата на банката бяха изнесени и редки и ценни монети, докато тежко въоръжени полицаи охраняваха на площад „Гарибалди“. Твърди се, че най-скъпата монета е от САЩ, стойността й е над 7 млн. евро.

На 13 януари тричленен състав на ВАС остави без разглеждане жалбата против решението на БНБ от ноември миналата година за отнемане на лиценза на КТБ. Преди дни стана ясно и че няма да има публичен случаен избор на съдиите от ВАС за делото КТБ.

Парламентът окончателно одобри договора за заем в размер на 1,5 млрд. евро на първо и второ четене по време на днешното пленарно заседание.

Това ще позволи на финансовия министър Владислав Горанов да финализира сделката по новия дълг до края на годината.

Заемът ще бъде отпуснат под формата на мостово финансиране от 4 банки –

„Ейч Ес Би Си“,„Сосиете Женерал“, „Ситибанк“ (клон Лондон) и „Уникредит Булбанк“ – в ролята на регистратори и упълномощени водещи организатори, и „Уникредит Банк“ (клон Лондон) – в ролята на агент.

Предвижда се той да бъде погасен с постъпления от планирана емисия държавни ценни книжа на външните пазари през 2015 г. в рамките на средносрочна програма за емитиране на ДКЦ на международните капиталови пазари.

Срокът на заема е шест месеца с възможност за удължаване с още шест.

Средствата от него ще се използват за осигуряване на финансиране на държавния бюджет, свързано с очакванията за по-висок дефицит, необходимостта от предоставяне на заем на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, както и за обезпечаване на ликвидна подкрепа, се посочва в мотивите.

В рамките на дебатите по ратификацията Янаки Стоилов, депутат от „БСП лява България“, заяви, че

страната е на прага на критична финансова ситуация.

По думите му за погасяване на този заем в следващите години всеки български гражданин ще трябва да плати над 3400 лв. Той отбеляза, че през последните години се говори как левицата свободно харчела, когато била на власт, но според него, когато социалистите са управлявали, е имало намаляване на държавния дълг.

Мартин Димитров от Реформаторския блок заяви, че всяко управление на БСП свършва със свръх дефицит и икономическа криза.

„Дефицитът за всяка една година се финансира с дълг. Наследството, което БСП остави, сега се финансира с дълг.

Така е устроена финансовата система“, обясни Димитров.

Според социалиста Румен Гечев България влиза в дългова спирала. По думите му нито лев от този дълг няма да отиде в българската икономика. „Това е основен проблем на дълговата политика“, каза Гечев.

ДПС гласува „въздържал се“ в пленарната зала.

„Проблемът не е дългът, притеснително е това, че вземането на дълг става навик и това е най-лесният начин за решаване на проблемите на държавата.

Всеки заем трябва да води до увеличение на БВП с определен процент и това е гаранция за неговата ефективност. В противен случай всеки заем има опасни последици“, аргументира се Алиосман Имамов.

В подкрепа на ратификацията гласуваха от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ, против бяха от „БСП лява България“ и „Атака“, а от ДПС и БДЦ се въздържаха.

Виж всички

Русия опрости на Куба 32 милиарда долара дълг в знак на братска обич.

Това стана ясно след посещението на руския президент Владимир Путин в Хавана, където той се срещна с кубинския си колега Раул Кастро, а след това и с брат му – бившият лидер Фидел Кастро.

Опростените милиарди са общо 90% от дълга на Куба към руската държава. Все пак остават за връщане 3,5 млрд. долара, които кубинското правителство ще изплаща в срок от 10 години на равни шестмесечни вноски.

По време на разговорите е постигната договорност за сделка за проучването на нефт край северното крайбрежие на Куба.

Русия и Куба създават нови условия за развитието на двустранните отношения, заяви в Хавана Путин след срещата с Раул Кастро. Обсъдихме развитието на търговско-икономическите връзки, добави Путин и отбеляза, че е станало дума и за нови проекти, например строежа на четири блока за ТЕЦ на обща стойност 1,2 милиард евро, и за перспективни отрасли като морския транспорт, медицината и фармацевтиката.

Путин също така обеща Русия да помогне за съживяването на офшорния петролен добив на Куба чрез споразумение за проучвания на морските райони край северното крайбрежие на комунистическия остров.

Раул Кастро благодари на руски език на Путин за сътрудничеството във всички сфери. Той също така подчерта, че Куба изцяло подкрепя външната политика на Русия.

Путин разговаря в продължение на един час и с 87-годишния бивш кубински лидер Фидел Кастро, който се оттегли от президентския пост през 2008 г. след 49 години на власт. Двамата говориха за международни въпроси, глобалната икономика и двустранните отношения.

Владимир Путин и Фидел Кастро Източник: ЕПА/БГНЕС

По време на шестдневната си южноамериканска обиколка, в която Куба е първи етап, Путин също ще посети Аржентина и Бразилия. В Бразилия той ще участва в среща на върха на страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка).