„Не“ на антиимигрантския референдум в Унгария побеждава. Първото допитване в страна от ЕС за заселване на бежанци обаче се провали, защото избирателната активност е била под 50%. 

С 98,2 процента унгарците отхвърлят мигрантските квоти, сочат данни след преброяване на 94,8 процента от бюлетините, но резултатът е невалиден, тъй като избирателната активност на референдума е била 43,70 на сто, съобщи Националната избирателна комисия. 

По-рано според социологическо проучване на Незопонт, базирано на допитване сред 1000 унгарци показва, че около 3,2 милиона гласоподаватели са отхвърлили бежанските квоти, а 168 000 са гласували положително.

Депутатът Гергели Дюлаш от управляващата партия ФИДЕС-Унгарски граждански съюз заяви, че

избирателната активност вероятно е била около 45 процента.

За да бъде валиден резултатът от всенародното допитване, активността трябва да бъде 50 процента плюс 1 глас.

Към 13 ч. (14 ч. българско време) са гласували 23,56 на сто от избирателите. За сравнение на парламентарните избори през 2014 г. към средата на деня активността беше почти 34 на сто.

Орбан похвали тези, които помагат на България

Унгария „наема“ 3000 ловци на мигранти

Орбан иска обща европейска армия

Стотици мигранти се биха в Унгария

Председателят на крайнодясната партия Йоббик Габор Вона предупреди по-рано през деня, че ако референдумът бъде признат за несъстоял се, ще излезе, че страната

просто е похарчила 10 милиарда форинта (около 36 милиона долара) за „проучване на общественото мнение“.

Според Вона в този случай Унгария няма да може да се откаже от квотите на ЕС за прием на бежанци и референдумът ще се превърне в „коз в ръцете на Брюксел“ .

Затова ще е по-добре премиерът да подаде оставка, смята лидерът на Йоббик.

През деня премиерът Виктор Орбан каза, че ще се оттегли, ако победят привържениците на заселването на бежанци в Унгария.

След дългогодишно прекъсване Брюксел поднови преговорите за присъединяване на Турция към ЕС, отваряйки нова преговорна глава. Едновременно с това бе обявено и началото на преговори за присъединяване на Сърбия, което показва, че миграционната криза и руското присъствие на Балканите са накарали ЕС да преосмисли намерението си за пауза в разширяването, предаде Ройтерс.

Брюксел и Анкара ще преговарят по глава 17, която се отнася до икономическа и парична политика. Това реши междуправителствена конференция, свикана две седмици след извънредна европейска среща на върха, целяща да засили сътрудничеството между ЕС и Турция във връзка с мигрантската криза.

Ройтерс припомня думите на шефа на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер преди повече от година, че Брюксел се нуждае от пауза в политиката си на приемане на нови членове. Но събитията очевидно са накарали еврочиновниците да подновят преговорите с евентуални бъдещи страни членки в търсене на влияние и стабилност извън границите си.

Нито Турция, нито Сърбия могат да се надяват на скорошно присъединяване към най-големия в света търговски блок, но ЕС смята, че формалните преговори по различни глави или правила ще помогнат за успокояване на кризите по границите на съюза, подчертава агенцията.

„Бежанската криза и тероризмът ни показват, че ние живеем на един и същи континент, изправяме се пред едни и същи предизвикателства и колкото повече формираме общи политики, толкова по-добре ще живеем“, каза на пресконференция външнополитическата представителка на ЕС Федерика Могерини.

„Чувството за посока е следното: вместо да водим идеологически дебат за разширяване утре или за никакво разширяване, по-добре е да предприемем конкретни стъпки, които да ни сближат“, каза тя.

Като израз на този нов прагматизъм Брюксел демонстрира по-силно благоразположение към Сърбия, отваряйки едновременно две глави за преговори, въпреки ограничения напредък към изпълнението на споразумението между Белград и бившата му провинция Косово. Едната се отнася именно до отношенията с Косово – област, в която ЕС се надява да играе ролята на брокер между Белград и Прищина.

„Ние нямаме намерение просто да заиграваме със Сърбия, – каза външният министър на Люксембург Жан Аселборн пред репортери. – ЕС е сериозен в търсенето на сближаване с Белград, въпреки че има известни опасения относно неговите близки отношения с Русия и трудностите около решаването на спора за статута на Косово“.  

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предложи днес пред Европейския парламент държавите от ЕС да приемат на задължителна основа 160 000 бежанци, пристигнали в Италия, Унгария и Гърция.

Юнкер уточни, че през май ЕК предложи разселването на 40 000 души, а сега този брой се допълва с още 120 000 бежанци.

Председателят на ЕК настоя в речта си „За състоянието на Съюза“ ЕС да узакони имиграцията, както и да участва по-активно в решаването на проблемите в Сирия и Либия.

ЕК предлага всички страни от Балканите, които са извън ЕС, но се надяват на членство в Общността, да бъдат включени в списъка на „сигурните“ държави.

Гражданите на тези държави ще имат правото да искат убежище в ЕС, но страните от Общността ще имат законното основание да отказват такъв статут автоматично.

Юнкер поясни, че „сигурните“ държави изпълняват основните изисквания в областта на човешките права и върховенството на закона. Ако в тези държави покриването на дадените показатели се влоши, те ще губят статута си на кандидати за членство в ЕС, заяви Юнкер.

Шенген няма да отпадне в мандата на тази ЕК, но трябва да укрепим опазването на външните граници, посочи Юнкер. Имаме нужда от таланти, идващи от всяка точка на света. Миграцията трябва да се превърне от проблем в ресурс. Трябва да намерим решение на проблема в Либия, макар да изглеждаме малко слаби; необходимо е да помогнем за решаването на проблема в Сирия; ЕС трябва да бъде по-силен във външната си политика, посочи председателят на ЕК. Той обяви, че от днес започва работа спешен фонд от 1,8 милиарда евро за Сахел и Северна Африка. С тези средства се цели влагането на усилия там, където проблемът с бежанските потоци се корени.

Докато има война в Либия и терор в Сирия, бежанците няма да изчезнат, няма да им попречат морето, границите и стените. Това, което се случва в Сирия и Либия днес, може да се случи и с Украйна утре. Бежанската криза скоро няма да приключи и трябва да бъдем наясно с това. Разселването няма да реши проблема. Имаме средствата да помогнем на онези, които бягат от тероризма и потисничеството. Европа наистина не може да приеме цялото нещастие на света; броят на идващите тук бежанци е невиждан, но съставлява 0,11 на сто от цялото население на ЕС, посочи Юнкер.

По неговите думи преди всичко останало, оказването на помощ на бежанците е въпрос на човечност и човешко достойнство, а за ЕС – и на историческа справедливост. Европа е континент, в който почти всеки от нас е потомък на бежанец, потърсил спасение от диктатура и потисничество. Трябва никога да не забравяме, че правото на убежище е една от основните европейски ценности. Европа днес е лицето на надеждата за мнозина и това е повод за гордост, а не за страх, каза председателят на ЕК.

На срещата на върха на ЕС в Брюксел бяха утвърдени основните приоритети за създаването на Европейски енергиен съюз, включително „повишаване на прозрачността“ на междуправителствените споразумения в областта на доставките на природен газ от страни извън ЕС.

Това се посочва в комюникето за срещата на високо равнище за Енергийния съюз.

Форумът призова да се гарантира пълно съответствие с европейското законодателство на всички споразумения, свързани с покупката на газ от външни доставчици, като се повиши прозрачността на тези споразумения.

В същото време на срещата на върха на ЕС бе подчертана „необходимостта да се гарантира търговската тайна на договорите за доставка на газ“.

„Ние тъкмо завършихме първата сесия, на която се обсъжда Енергийния съюз. Тъкмо направихме голяма стъпка напред – всички лидери подкрепиха създаването на Енергийния съюз“, съобщи председателят на Европейския съвет Доналд Туск. „Всички лидери се съгласиха да се засили прозрачността на газовия пазар, за да не злоупотребяват доставчиците, да нямат възможност да нарушават законодателството на ЕС и да намаляват енергийната сигурност на съюза“, добави Туск.

По-рано през деня се проведе координационната среща на левите премиери и еврокомисари, след която председателят на ПЕС Сергей Станишев заяви, че “Енергийният съюз е необходим на Европа. Една от основните му функции е сигурността на доставките, особено важна за България и страните от Централна и Източна Европа“.

„Обединихме се зад идеята за създаване на Европейски Енергиен съюз, но настояваме за възможности и механизми за борба с енергийната бедност. В много европейски страни хората нямат финансова възможност да плащат месечните си сметки за ток и трябва да търсим адекватно и възможно решение на този социален проблем. Много от левите премиери и еврокомисари са на мнение, че Енергийният съюз не може да бъде разглеждан само като пазар, трябва да има и социален аспект на тази обща европейска политика“, заяви Станишев.

На срещата присъстваха президентът на Франция – Франсоа Оланд, канцлерът на Австрия – Вернер Файман, премиерите на Дания – Хеле Торнинг-Шмит, на Хърватия – Зоран Миланович, на Чехия – Бохуслав Соботка, на Швеция – Стефан Льовен, на Малта – Йозеф Мускат, на Люксембург – Жан Аселборн, както и министърът на външните работи на Холандия – Берт Кундерс, лидерите на испанските и португалските социалисти Педро Санчес и Антониу Коща. В срещата участие взеха и председателят на Европейския парламент Мартин Шулц, еврокомисарите Федерика Могерини – върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност и заместник-председател на Европейската комисия, Франс Тимерманс – първи заместник-председател на Европейската комисия, Пиер Московиси – комисар по икономически и финансови въпроси, данъчно облагане и митнически съюз, Марош Шефчович – заместник-председател на Европейската комисия за Енергийния съюз, както и председателят на Групата на социалистите и демократите в европарламента Джани Питела.