България настигна Америка.

Както и Великобритания, Франция, Испания и останалите големи и развити държави, ставали през последното десетилетие жертва на новия бич на цивилизацията – тероризмът. Държавата ни е давана дълги години за пример за мир на Балканите и бе смятана за една от малко вероятните цели на терористите, тъй като й липсва особена военна и икономическа мощ, която да бъде заплаха за тях, и се старае да не се конфронтира с рисковите в това отношение държави. По една или друга причина, а може би точно заради тези схващания, обаче страната ни все пак стана обект на подобни атаки и от днес вече е в клуба на пострадалите. И на тези, които тепърва ще живеят в страх от последващи атаки.

Глобалната заплаха стана факт и у нас – ударно, съвършено неочаквано, болезнено и шокиращо за всички – както за пострадалите, така и за българските власти, така и за цялото население на страната ни, невиждало подобни случаи от десетилетия. Случилото се в Бургас все още звучи твърде невероятно. Автобус, пълен с израелски туристи, се взривява показно на летище Бургас, пред очите на хиляди хора. Първоначалните предположения на всички са за газова експлозия, а версиите за атентат звучат като теория на конспирацията. Докато и полиция, и власти, и чуждестранни правителства (в случая това на Израел) не потвърждават единодушно, че става въпрос за най-страшното – тероризъм. Версиите, които се разследват, също звучат повече като

филм на ужасите,

отколкото като новинарска емисия. Автобусът е взривен или от бомба, монтирана в багажника му, или от терорист камикадзе, взривил се веднага след качването си. И незабавно се появяват мисли от типа „Как е възможно такова нещо на летище – едно от най-добре охраняваните места?“.

Ужасяващата човешка трагедия с най-малко 6 жертви и над 30 ранени е факт. За пострадалите ще бъдат положени максимални грижи, а на загиналите ще бъде отдадена необходимата почит. Полицията и властите ще направят всичко възможно, за да разкрият кой и защо стои в основата на кървавата атака. Най-вероятно ще бъде направено всичко необходимо, за да се сведат до минимум негативните последици от този инцидент както за България, така и за дипломацията и международната общност. Това, което обаче днес не е ясно и което за мнозина изглежда като нещо, за което е твърде рано да мислим на фона на настоящия хаос, е какво ще последва в дългосрочен план от атентата.

Страните, станали жертва на тероризъм, несъмнено се променят в резултат от подобни събития, показва световната практика. Най-често срещаните ефекти са засилен всеобщ страх, който се проявява в драстично засилване на мерките за сигурност и бум на някои индустрии като оръжейната, технологиите за видеонаблюдение и всички технологии и производства, свързани със сигурността. От новите потребности на хората, свързани с опазването на тяхната сигурност, се развиват и

нови продукти и нови бизнеси.

Тероризмът става дума, която е незаменима част от ежедневието. Коментира се активно в училища и университети, става основна тема на медиите, бизнесите и държавата се ориентират към подобряване на системите за сигурност и на пазара се появяват нови продукти. От тази трансформация не прави изключение и застрахователната индустрия, която ще трябва да отговори на новите потребности, страхове и рискове. Застраховките, включващи клаузи срещу тероризъм, не бяха сред най-популярните преди 11 септември, но след тази дата търсенето им се увеличи главоломно. Някои страни, между които Белгия, дори ги направиха задължителни. След тазгодишния 18 юли тероризмът за България не е само потенциален риск, който на нас не може да ни се случи. Той е също толкова близо до нас, колкото наводненията, пожарите и дори разрушителните земетресения, смятани за нехарактерни за региона ни.

Ударът в Бургас, който има дълбоки международни измерения, показва, че България категорично вече е част от голямата световна каша, възникнала благодарение на светски и религиозни конфликти, на реални и потенциални, предполагаеми събития. Конфликтът между демократичния запад и ислямисткия изток вече съвсем не е нито основна, нито единствена проблемна тема. Убийството на израелски невинни граждани (в случая туристи) на територията на друга държава, която не е официално обявена като вражеска от никоя друга страна (както например САЩ е основен враг на Северна Корея или на талибаните) вече далеч не е свързано само с ненавистта на крайните излямисти към останалите религии. Версиите, които се появиха за причината за атентата, поставят България по средата на много по-сложна ситуация. Според основата от тях, тиражирана от израелското правителство, отговорност за атентата носи Иран. Такова предположение изказа лично премиерът на страната Бенямин Нетаняху. Враждата между еврейската и персийската държава е отдавна известна и версията звучи напълно правдоподобно. Тезата се подкрепя и от факта, че през януари т.г. България веднъж бе предупредена от израелските власти, че вражески групировки може да готвят атентат срещу израелци на българска територия. Макар това тогава да изглеждаше твърде малко вероятно, то все пак се случи. Неизвестен в случая остава отговорът на въпроса

„Защо точно България?“

Страната ни се опитва да поддържа добри отношения с Иран и арабския свят и да търси решения на конфликтите по мирен път. Единият вариант е тези опити да са неуспешни и дипломатичността на партньорите ни да е само привидна. Но има и друг, много вероятен онговор: защото е по-лесно. В изявлението си по повод атаката Нетаняху посочи, че опити за подобни нападения през последните месеци е имало още в Индия, Кения и множество други страни. Те са били осуетени, но у нас задачата вероято се е оказала по-лесна.

Друга теория на конспирацията намесва и размирната Сирия. Страната е не само център на практическа гражданска война между противниците и поддръжниците на президента Башар Асад, но и поредната ябълка на раздора между изток и запад. САЩ и западндите държави от месеци не могат да постигнат съгласие с Русия и Китай дали да се предприемат някакви външни мерки в Сирия за разрешаване на конфликта, който продължава повече от година и половина. Безплодните срещи на Съвета за сигурност на ООН и неприложимите мирни планове на пратеника на ООН Кофи Анан допълнително увеличават напрежението, докато сирийците продължават да се избиват. Тук някъде се намесва и Българи, която има смели амбиции да участва в диалога за намиране на изход. Според една от версиите атаката в Бургас е отмъщение срещу България от Сирия и нейните партньори заради предполагаемата подкрепа, която страната ни оказва на сирийската опозиция. Тук можем да вметнем, че основен партньор на Сирия е Иран, който пък бе директно обвинен от Израел за атаката.

И двете версии звучат правдоподобно, но в същото време и двете звучат като

гигантска теория на конспирацията,

за която винаги ще се намерят някакви доказателства, но и винаги ще звучи повече като на филм. Всеизвестно е, че никога няма само една единствена и пълна истина. Много е вероятно всяка от теориите да се окаже вярна, или пък истината да е някаква плетеница от двете, или пък да е нещо съвсем различно. Каквато и да е причината за тази атака обаче, тя не променя основния факт: България вече е в клуба на жертвите на тероизма и схващането, че той ще ни заобиколи е разбито на пух и прах. Животът ни оттук нататък е различен. Не можем да кажем, че ще е по-лош или по-добър. Опасността оттук нататък изглежда все по-реална. Но макар тероризмът да е зло, случилото се може да ни направи по-бдителни, по-организирани и да ни накара да се пазим повече, което да подобри живота ни.  Атентатът в Бургас не е толкова унищожително за обществото или държавата събитие. Той е предимно психологическо събитие, което да ни напомни, че не сме изолирани и въпреки различията ни с много държави по света, опасностите над нас са едни и същи. Както и възможностите, произлизащи от тях.