В сгушеното в Троянския Балкан село Гумощник вече 185 години съществува килийно училище. То обаче не е единственото, което напомня за предците ни. Това село, в което живеят не повече от 150 човека, а в миналото – над 4 хиляди, привлича с красивата си природа, с разкриващата се гледка към Стара планина, с чистия въздух, но и с предприемчивостта на местните хора, с тяхната любов и почит към религията, образованието и историята.

Не остава незабелязано желанието им да съхранят бита и обичаите на своите прадеди и по най-достъпния и интересен начин да ги покажат на съвременниците си. Сред тях е секретарят на местното читалище Ангелина Георгиева. С голям плам и болка разказа за БТА за основите на килийното образование в селото.

Килийното училище в село Гумощник е единственото оцеляло в Ловешка област. То се намира в двора на църквата и представлява неделима част от възрожденския църковно-училищен комплекс.

Съществува от 1829 г. Първоначално е било малка килийка, която през 1846 г. прераснала в двуката сграда на два етажа. Броят на учениците е достигал 40-50. Училището е затворено през 1942 г., поради липса на деца. В днешния си вид е реставрирано през 1979 г.

В една от стаите на килийното училище e направена възстановка на класна стая от онова време. Първите чинове са с пясък за първо отделение, присъстват плочките с тесни и широки редове от едната страна и квадратчета за смятане от другата. Тук могат да се видят калеми, мастилници за големите ученици, наградите и наказанията за учениците под формата на табелки, окачени на стената. Интерес представляват читанката от 1896 г. и наустицата.

На стената има и таблица с мъдрости, взети от библията. Сред които: „Велико съкровище е истинският приятел“, „Обичай Отечеството си, нито да пожелаеш друго Отечество, освен него, защото такова желание е начало на предателството“.

На първия етаж от сградата на килийното училище е подредена музейна сбирка, която представя историята на селището.

Експонирани са предмети, открити при археологически разкопки на тракийски могили, смъртните актове на загиналите на „Титаник“ и на загиналите във войните за национално обединение, много образци, свързани с духовната и материална култура на местното   население – пафти, газеници, паралия, хурки, сърпове, паламарки и др.

Килийното училище посреща над 700 родни и чуждестранни гости годишно

По думите на Георгиева килийното училище посреща над 700 човека на година, както от България, така и от Калифорния, Франция, Холандия, САЩ, Англия.

Освен в училището Ангелина Георгиева посреща гостите на селото и в стая, обзаведена в битов градски стил, в която са се хранили учениците. Там тя предлага на посетителите троянска сливова ракия, а също и характерното за този край „сватбарско жито“, за което местните твърдят, че е „най-доброто мезе“. То се прави от краве масло, жито и прясно мляко и се сервира отгоре с карамелизирани орехи и стафиди.

Посещението в Гумощник продължава в църквата „Свети Николай Летни“, построена през 1839 г. Тя е била много голяма за времето си.

„Огромен е бил ентусиазмът на местното население за осъществяването на такъв строеж при тогавашните условия. Много подкупи са дадени на турската власт, за да разреши строеж с такива размери и то на открито, тъй като тогава църквите се правели малки и вкопани в земята, за да не събуждат у поробения българин самочувствие и гордост“, разказва Георгиева.

Църквата е строена изцяло с труда на местните жители, които са доставяли строителните материали от големи разстояния. Варта са докарвали от „Черни връх“, пясъкът са носели на гръб от река Видима, а корнизовият камък-бигор е превозван от село Хлевене.

В центъра на църквата се намира подов бял мраморен камък с двуглав орел, който е донесен и подарен от Петър Йончев през 1839 година. От Румъния е и голямата 250-килограмова камбана.

Грандиозност на строежа придават не само големите размери, но и начинът на построяването и вътрешната й украса. Дебелината на зидовете е 1,40 метра. Сводовият купол е трикорабен, с каменен покрив.

„Иконостасът е истински шедьовър на българското резбарско изкуство от епохата на Възраждането. Творението на новоселските потомствени майстори марангози Никола Матеев и сина му Йонко се отличава с лекота и изящество като особено силно въздействие имат 12-те композиции в основата на олтара, които пресъздават библейски сцени от сътворяването на света. Иконите са рисувани до 1842 г. от живописеца Атанас Минчев от Батошево, от македонските художници Наум и Начо и някои други, не толкова известни майстори“, казва читалищният деец и допълва, че сега църквата „Свети Николай Летни“ е обявена за паметник на културата.

По думите на Георгиева има предположение, че ръководител на строежа е бил Колю Фичето.

В селото има и паметник на загиналите на кораба „Титаник“ 8 жители на Гумощник

В двора на църквата се намира и паметникът на загиналите жители от село Гумощник при потъване на кораба „Титаник“. От пътувалите на кораба 38 българи, осем били от село Гумощник.

„Предполага се, че паметникът е изграден от роднините на загиналите 8 човека скоро след получаването на вест за гибелта им. Паметникът е изсечен от голям гранитен къс, откъснал се от скала край селото, а на него се чете следният надпис: „В паметъ на загиналите въ Атлантическия окиянъ съ парахода Титаникъ въ 1912 г.“, разказва Ангелина Георгиева.

Тя е тази, която се грижи за училището, църквата, за добрия вид на двора и за читалището. Не скрива удоволствието от работата си, но и мъката, че в селото няма къщи за гости. Надява се на европейски средства, които да помогнат за възстановяването на старите къщи, а с тях и на възраждането на духа на миналото и традицията.